free web tracker APXUBATOPA

Мистър Мрънк - хроника на една депресия

пълната история около мистър Мрънк можете да намерите тук >>

<< махам се от тук!

# 11 Мистър Мрънк и Строя (15 март 2007)

Мистър Мрънк зае мястото си в строя шейсет секунди след трийстата минута след петнайстия час на четиринайстия ден на третия месец. Погредна наляво, после надясно и попита:

- Абе, старшинка, аз що съм тук?

Старшинката го накара да излезе пред строя, да отдаде почест, да падне за двайсе, да претича около близкото далечно дърво, да направи сапунка и да обръсне Ботев.

- Обясни въпроса си, новак! - заповяда накрая.

- Чудя се защо съм тук, Старшинка? Дай ми причина да присъствам в строя.

- Щото искаш - отговори по устав Старшинката.

- Цъ, отговори редник Мрънк - не щъ. Не е тва.

- Щото ти се плаща - отговори по устав Старшинката.

- Ъхъ, докладва редник Мрънк - което си е така, така си е, ама що съм тук?

Старшинката отново го накара да излезе пред строя, да отдаде почест, да падне за двайсе, да претича около близкото далечно дърво, да направи сапунка и да обръсне Ботев.

Щото това правят новаците.

Мистър Мрънк отново се огледа наляво и надясно и разбра защо е там.

Стоят беше крив; някои бяха високи, някои бяха дебели, някои бяха мързеливи, а някои бяха тъпи.

Само редник Мрънк беше изпънат, отговорен, работлив, внимателен и педантичен.

Аха, каза си той, вярно е, някой трябва да е нула, за да има единици.

Което си е така, си е така.

# 10 Мистър Мрънк и Хората (06 март 2007)

Мистър Мрънк не понасяше Боб Марли, защото не можеше де понесе толкова силен позитивен заряд наведнъж.

Мистър Мрънк беше затворен, затова рядко казваше „здрасти” на хората; всъщност го казваше, но наум. М-р Мрънк считаше, че и съсредоточеното гледане в очите беше достатъчно, за да кажеш на някого, че си го видял.

Разбира се, мистър Мрънк знаеше, че едно истинско ЗДРАВЕЙ, РАДВАМ СЕ ДА ТЕ ВИДЯ!!! може да се обясни предимно с хвърляне на врата и триминутно потупване по рамото, и всеки, който го заслужаваше, го заслужаваше...

По същата причина не гледаше в очите при наздраве (всъщност беше съсредоточен в чашата и внимаваше да не я разлее, но никой не се досещаше).

Това беше още една от причините да го считат за странен... Което не беше проблем, защото той (за разлика от всички останали) беше наясно колко точно е странен; също така считаше всички други за странни.

И когато казваха за него, че живее в свой собствен свят също беше учуден – той не разбираше как е възможно някой ДА НЕ живее в свой собствен свят... А дори и да не беше така, то мистър Мрънк се радваше, че поне си има свят, за сметка на останалите, които най-вероятно бяха изгубени в нечий чужд...

И “довиждане” не можеше да каже дори – просто се изнизваше тихомълком. Нещата бяха същите.

Мистър Мрънк вече няколко пъти се опитваше да се разбира с компаниите, но не успяваше. Опитваше се да се сприятели с всички, но не успя да се накара, така че избора пред него винаги беше или да е естествен, или да е лицемер...

Този въпрос го измъчваше отдавна, и той не знаеше какво да направи.

Често лежеше буден в леглото си и се питаше - защо всички хора са счупени?

# 9 Мистър Мрънк и Омразата (05 март 2007)

Мистър Мрънк седеше на стълбите пред дома си, оклюмал, подпрял глава на дланите си с отчаян поглед.

Покрай него премина някакъв човек, спря се, огледа го, и го попита:

- Извинявай, какво правиш?

М-р Мрънк го погледна и отговори:

- Мразя.

Човечецът го вдигна вежда учуден, не се сдържа и го попита:

- Какво мразиш?

- Всичко - отговори му мистър Мрънк.

Минувачът вдигна рамене неразбирайки и си замина.

Което не беше проблем, тъй като мистър Мрънк го мразеше и без това.

# 8 Мистър Мрънк и Новата Болка (04 март 2007)

Мистър Мрънк се събуди от остра болка.

Даже от няколко, ако трябва да сме честни, но само една от тях заслужаваше внимание; не тази в зъбите, с която вече беше свикнал; нито пък тази в главата, която беше постоянна.

Беше една нова, непозната болка.

„Хм - анализираше м-р Мрънк - крайно любопитно, но мисля, че... Да, точно така, боли ме гъзът! Но защо ли?” Отхвърляйки очевидните перверзни отговори, м-р Мрънк се концентрира да открие отговора у себе си и успя да проведе диалог със задника си.

- Защо болиш? – попита задника си той.

- За повечето хора – гласеше отговорът.

Мистър Мрънк се опита да изгледа въпросително дупето си, което, разбира се беше невъзможно; но после разбра.

- А, ясно! боли те за повечето хора, защото така или иначе нито ги познаваш, нито са ти интересни; и не искаш да се интересуваш от мнението им, въпреки че досега точно това правиш; а вместо да хабиш нерви да се харесаш на непознати, предпочиташ да отдаваш повече време и емоции на близките си, за които наистина ти пука...

Ясно, приемам, позволявам ти – каза си мистър Мрънк, обърна се на другата страна и заспа; и то по-добре отпреди.

# 7 Мистър Мрънк и Кризата с боклука (03 март 2007)

М-р Мрънк вървеше по улицата на зиг-заг.

Налагаше му се да заобикаля кофи с преливащи боклуци; прескачаше валящите се по земята пликове, пълни с тоалетна хартия; провираше се покрай контейнери за разделно разхвърляне на отпадъци и пробягваше покрай камионите, отнасящи миризливия си товар към някое бунище.

Гледай ги, мислеше си м-р Мрънк – кофи с лайна, празни бутилки от алкохол, сперма и развалени яйца, счупени часовници, миризливи хлебарки, агресивни псета, проскубани мацки, всякаква низка гнила гняс!!!

Де е камиона, да отнесе тази смрад!

После се спря стреснат и се огледа да не би някой да беше чул какво си мисли.

Ужас, какъв социопат съм - упрекна се м-р Мрънк - ами че ако дойде камиона, той мен пръв ще отнесе...!

После се отдалечи, теглейки си конско.

# 6 - Мистър Мрънк и Последното впечатление (02 март 2007)

Мистър Мрънк се опитваше да си купи книга. Нещо дебело, тежко, скъпо и историческо.

И тъй като беше свикнал да разглежда бързо всякакъв вид информация, прерови всички лавици в книжарницата за не повече от пет секунди. Нещо обаче не беше наред.

Продавача не сваляше сърдитите си очи от него.

М-р Мрънк проследи погледа му, което се оказа трудно, тъй като не можеше да се огледа сам от глава до пети.

О, досети се той - пак ли изискванията на Обществото? Какво, не съм подстриган, рофшаф съм, косата ми има странни червеникакви оттенъци, дрехите ми са смъкнати и антиглобалистично-окъсани...?

Е, по дрехите посрещат, по ума изпращат, както казват старите хора... значи ще ме изпратят добре.

В такъв случай - защо да си давам зор да правя добро първо впечатление, като така или иначе ще направя добро последно?

Ето така, рошав и размъкнат.

Мистър Мрънк се доближи до все още подозрителния продавач, извади току-що получената си заплата, и размаха стотина кинта под носа му.

 - Имате ли Енциклопедия на древните култури и езици?

Продавача кимна.

 - С цветни илюстрации и дебели корици, специалното издание с голямата карта на миграциите?

Още едно кимване.

 - Е, и отсреща я имат. Ще ида да си я купя оттам.

След което, все още с парите в ръка и подръпвайки смъкнатите си дънки,

мистър Мрънк си излезе и отиде при конкуренцията.

# 5 - Мистър Мрънк Става известен (01 март 2007)

Мистър Мрънк се събуди, разтри очи, протегна се внимателно и отиде да си направи кафе. Пътьом срещна десетина души, които разглеждаха дома му. Някои се вглеждаха в картините, някои ровчеха в детските му снимки (ония, черно-белите, дето е по пишка на плажа и прочие), а двама-трима дори бъркаха любопитно из кухненските шкафове.

М-р Мрънк се почеса учудено няколко минути, стигна до извода, че не сънува, и попита:

 - Кхъм, извинете, кои сте вие и какво правите тук?

 - Еми копеле, ние сме ти фенове - заотговаряха един през друг разните непознати - ние мноо ти са кефим щот си мноо як!

Мистър Мрънк седна на стола си до прозореца, отпи от кафето и се замисли.

По принцип трябваше да е... някак си по-известен... и да има повече познати... Поне така казваха необяснимо позитивните му приятели.

Но пък последното, което искаше, е купчина непознати в личното му пространство...

 - Е, стига бе - провикна се някой - светът е пълен с хора, които ти се кефят, пич!

Мистър Мрънк погледа през прозореца и усети задаващият се пристъп на паника.

Да, ама светът е пълен с тъпи, неграмотни, мързеливи, агресивни, сиви и безинтересни хора, мислеше си той. Аз не се интересувам от повечето от тях, защо те да се интересуват от мен?

Ще го оставя да ферментира, каза си м-р Мрънк.

А дотогава всички вън!

# 4 - Мистър Мрънк и Гневът (22 февруари 2007)

Някой се опита да заговори Мистър Мрънк по улицата, но той не го чу, защото крещеше на ум.

М-р Мрънк беше особено ядосан днес, защото  отново беше ядосан. Явно не му беше писано да изживее дори ден, без да стиска зъби от ярост. Друга причина да бъде толкова ядосан беше, че не можеше да разбере на кого е по-ядосан: на някой непознат, на някой от близките си, или на самия себе си.

И понеже се досещаше, че е ядосан на себе си... се ядосваше все повече и повече.

М-р Мрънк реши да се разкрещи на първоизточника на моментното си състояние, но понеже се опитваше да бъде мил и внимателен с близките си, не се разкрещя по телефона както обикновено, а изпрати гневен мейл.

След това изпрати още пет, защото се чувстваше неудовлетворен.

После ритна няколко пъти бюрото, после пък стола; после изрита всички стъпала, докато слизаше по етажите; после ритна всички улични лампи по пътя към дома; накрая ритна по веднъж и кофите за разделно изхвърляне на боклук.

Опита се и себе си да ритне, но не успя; затова се ритна наум.

# 3 - Мистър Мрънк и Дълбоката дупка с ехото (21 февруари 2007)

Мистър Мрънк реши, че не иска повече да мрази всички. Реши, че иска да е пуфхаф като офлюх отвътре, и да му е хубаво.

След малко реши, че е отегчен като патица по коледа.

После отново мразеше всички - те си го заслужаваха и без това.

След като обмисли положението, мистър Мрънк си спомни, че едно Пиле му било казало веднъж, че няма смисъл да мрази всички (или нещо подобно... м-р Мрънк обикновено не слушаше позитивни изказвания - считаше ги за абсолютно лишени от логика и безумно наивистични), та спомни си и реши да си побъбри с някого от тези, които се очакваше да са познати, предсказуеми, позитивни и безумни, но логични приятели.

271201-1 беше в обичайното си Ебал-съм-ги-сите-свинье-прогниле настроение (за което м-р Мрънк му завиждаше).

NRCS01 се оказа прясно-топло-излязла от скорошна самоубийствена депресия, свързана с емоционална нестабилност и агресивни изблици.

SCTY_ беше във неочаквана тежка фаза на самоубийствена депресия, отличаваща се с истеричен рев и даващ свободно телефон.

(Тук м-р Мрънк се спря; затвори отново GSMa и притеснен си каза - брей, а аз се надявам когато съм зле да ми се обади някой! Ето това отличава приятелите от познатите.)

DSC753999 умело прикриваше тежестта върху раменете си, но на м-р Мрънк тия не му минаваха. Той гледаше с повече очи от другите.

Ясно - достигна до извод мистър Мрънк - аз седя на ръба на дупката, готов да се хвърля в нея, а се оказва, че не само не съм сам, ами и вече са ме изпреварили.

А си мислех, че аз съм зле!

# 2 - Мистър Мрънк и Разхвърляната стая (20 февруари 2007)

Мистър Мрънк влезе в стаята си с димящо кафе в ръка и се плесна по челото.

Ами да - каза си той - ето как се чувствам! Прашен, обвит в паяжини, разхвърлян, изгубен сред съдържанието си, опетнен, непроветрен, задимен, затрупан с ненужни вече спомени, непрочетени книги и невърнати дългове!

Следващата мисъл на мистър Мрънк беше да запали всичко.

Вече беше прекалено разхвърляно и прашно, за да се почисти.

Да, пламъците ще решат всичко, дааааа...

Само да си изпие кафето...

# 1 - Мистър Мрънк става Агресивен (19 февруари 2007)

Мистър Мрънк гледаше през дебелото стъкло човека пред себе си и си даваше сметка как иска да разбие прозореца с най-близкия стол, да влезе в стаята и да стисне неприятния екземпляр за врата; да му крещи в очите - хей, ти си нещастник, ти си мързелив, не си вършиш работата, имаш отвратителни навици, които пречат на всички около теб, мразя те, искам да те душА докато ти изкочат очите!

Мистър Мрънк загуби много сили, съпротивлявайки се с това си желание; така премина целия му ден. По-късно, чак през нощта, мистър Мрънк не можа да заспи. Мислеше си за това, което искаше да причини на онзи ужасен човек.

Сърцето му биеше силно; не можа да открие покой и будува до късна, късна сутрин. Когато най-накрая заспа неспокойно, сънува как души мързеливи хора с лоши навици.

На сутринта мистър Мрънк си направи кафе, и докато си сипваше захар, си даде сметка, че го очаква още един агресивен ден.

А мистър Мрънк всъщност искаше да е спокоен.

blog.arhivatora.com

 

(-A-)

 

www.arhivatora.com