43 г. от наводнението във Враца, 1966

На 1 Май 1966 г. по обяд, по време на първомайската манифестация, след като четири дни небето излива гнева си върху врачанската земя, стената на хвостохранилището, разположено до с. Згориград  се скъсва и залива Враца със убийствена смес от половин милион кубически метра утайка, кал и шлака. За броени минути загиват 488 души (въпреки периодичното оспорване на тази цифра). Партията обявява далеч по-малко жертви, а щетите оставят белези за години.

Баща ми каза, че  е бил дете, когато това се е случило, а вече като войник е работил по възстановяването на дерето на река Лева.

Наскоро семейният архив на сем. Пищикови се сдоби със 104 снимки от последиците от потопа. Публикувам осем от тях. Разгледайте ги добре и сравнете със съвременния вид на града.

 

1, 2 – Тежки ретро камиони по ул. Петропавловска, 3 – багер, сглобяван явно от немски танкове рине вътрешните улици; 4 – Червеният площад, дълго преди построяването на Дома на туриста; 5 – пл. Руски, днешният Кауфланд, под метър кал; 6 – хеликоптер, откарващ труповете от стадиона в неизвестна посока; 7 – трудовак пренася баба през калта (смея да кажа, че по-култоно от това няма накъде); 8 – поречието на р. Лека в посока Бистрец.

Share

4 Responses to “43 г. от наводнението във Враца, 1966”

  1. Iliana Mladenova Says:

    Bilo e strashen ygas, moqt dqdo-na maika mi bashta i, sushto e uchastval v razchistvaneto na grada ni ot ubiistveniq potop

  2. Следите остават | Сандъка с архивите на Архиватора Says:

    [...] http://blog.arhivatora.com/?p=721 [...]

  3. jordan georgiev Says:

    Bilo e tolkova strashno,4e dqdo mi ,koito e pomagal pri izmivaneto na trupovete na stadiona nikoga ne e spodelial s baba mi kakvi ujasi e vidql.Govori se ,4e mnogo ot trupovete e bilo nevazmojno da se identeficirat i sa bili goreni v pe6ite za medecinski otpadaci v Sofia.

  4. Паула Says:

    Прадядо ми е бил повлечен от течението при това наводнение.Тялото му и до днес не е открито. Баба ми, бременна в 8-мият месец по това време, заедно с дядо ми едва успяват да се измъкнат, катерейки се нагоре в гората.Много хора са загинали, представям си какъв ужас са изживели всички, срещу стихиите е най-страшно да се бориш…

Leave a Reply