Септемврийци / Томин мост

Всъщност става дума за мемориален комплекс “Септемврийци” в местността Томин мост, община Криводол, паметник на загиналите през Септемврийското въстание от 1923 г. По традиция комунистическата власт се е оливала с размера на паметниците, отразяващи случая, но Томин мост далеч не е толкова маниакално огромен като Балова шума (публикация, която не спира да е от най-популярните на този блог), но все пак е от най-големите мемориални комплекси в моя регион.

Централният паметник е разположен на хълм, и не е много ясно какво представлява – може би Майка България. Тялото й е съставено от въстаници, гледащи в различна посока, чиито лица без съмнение са от най-грозните, които съм виждал в този стил скулптура. Маалко горилоподобни стоят. Около главната композиция са разположени няколко каменни барелефа, доста трудни за разгадаване, а вдясно е частта с възпоменателните колони на които са изписани имената на загиналите, като препратката към надгробни плочи е повече от очевидна.
Веднъж в годината от червените партии се събират, за да отбележат годишнината от въстанието и да държат пламенни речи, но както се вижда от снимките, мястото е неподдържано и обрасло с тръни. Още мои фотографии можете да намерите тук.

Томин мост е в списъка ми с Ония Обекти - места извън официалните туристически маршрути на България, но според мен задължителни за посещаване.

Ето архивна снимка от Уикипедия, показваща арестувани септемврийски въстаници, преминаващи през Враца.

И една история, свързана с мемориалния комплекс, изпратена от читател:

“Дядо ми – Захари (Зарчо), който за съжаление почина преди няколко месеца беше от строителите на комунизъма. От онези, с чиито безплатен (да не кажа робски) труд са правени тези бетонови чудовища. Помня историите му как са спирали камиона в центъра на селото и са ги товарели да строят за родината по 6 месеца, че и повече, без да питат с какво ще се хранят децата им през това време. Но това е друга история.
А тази за Томин мост е следната: градили те паметника и стъпалата и всичко останало за героите. Като дошло време за тържественото откриване ги строили пред паметника в нови бригадирски куртки и донесли (буквално, казваше, че я носели на един стол) Цола Драгойчева да ги награди с ордени за добрата работа. Бодва, казваше дядо, ордена на куртката и си топи ръцете в една паница със спирт. После следващият и т.н. Да не я заразят със с нещо строителите”.
А за ордените, дето цял живот му връчваха като герой на труда много се ядосваше – “Работим – казва – без пари, децата гладуват. Пък ми викат – Захари, сега така, ама после всеки орден 5 лв. към пенсията слага!” Така и не ги видя тази голяма пенсия милият.”

Вижте още: паметника на Косматица и останките на утайника, който уби стотици хора прз 1966 г.

Another abandoned communist memorial complex in northwestern Bulgaria. This one is to the victims of the September uprising 1923

Share

Leave a Reply