Дъ кюриъс кейс оф Разгел Амансакънов

Едно от нещата, свързани с кОпането на местната новинарска нива:
- днеска двама от моите – легендарните Гого и Иво – по новините; учат деца да бачкат с интерактивни дъски. От тия черните, дървените, дето са бели и пластмасови. Драсте.
- вчера – сигнал от анонимен загрижен гражданин. Наблюдателен. Златни ти очите, баце.
- миналата седмица на Гого жената, скрита в една новина си води записки. Драсте.
- преди това Докторс Гого Бенд и Русия с някви интервюта, а аз инги държа статива и инги викам `драсте.
- преди месец – баща ми, по темата със замисления паметник на Милин Камък. Ма почвам по-често да правя новини с приятели и роднини, отколкото да седна на маса с тях.
- пък те бяха едни манастирски репортажи, пък на Тони изложбата, пък разкопки, музеи, изложби, четения, па вестници и списания, ваааа, лелеееееее…
- моя безинтересна милост с някво интервю – още ми са обаждат хора, че са ме гледали. Портиера на телевизията, дето бачкам три години в нея ме среща оня ден и вика – “Еееее ча ся разбрах къф си!” Е, разгеле…
Ша са прекръста на Разгел Амансакънов, казвам ви…

Сега съм се забъркал в т.нар. “Сладка война”. Тя е като студената, ама с повече баница. `Начи на Ю. майка й праща по мене на наште тиквеник; мойта майка праща добруджанска баница; после й връщат соленки, тя отговаря с лозови сарми, и така до момента, в който всички са сготвили пиле с картофи. Пат.

Разгел Амансакънов, бе!
После питате Що не бачка местната медия – а именно блога.
Не, нищо не съм снимал.
Знаете ли кво, това е пост № 601 на този адрес. Блогтата прави три годинки, завалията; и сичко е убаво и прекрасно, само не мога да разбера що нямам обратна връзка с читателите си тука. Ако има какво да си пожелая за моя рожден ден – а и този на блога – ще е точно това – да се заформи вече един разговор с читателите, щото адски много и разнообразни хора влизат тук (не е шега това за кмета, попа и даскала); и не ми е драга мисълта, че от хиляда души един няма какво да сподели в коментарите; особено след като причината да се преместя в блогспот беше именно желанието на ядрото да коментират… и айде отиде мотивацията по гяволете…

Не знам вече. Може да е предрожденденска депресия.
Което ме подсеща – точно след месец ще празнувам 29-ти рожден ден. Има ли желаещи да бъдат поканени? Казвайте отрано.

Ваш, Боян Пищиков – Архиватора.

Share

6 Responses to “Дъ кюриъс кейс оф Разгел Амансакънов”

  1. Ценка, де Says:

    Много се развълнувах за манджите на леля Ани!!! Преглъщам за 16-тий пореден път…Чей да вида къв ден а..четвертък..ама ти ше празнуваш в събота? :D поканих съ

  2. Боян Пищиков - архиватора Says:

    мдам, иченно на ьеья ти Ани манждите… сещаш се за кво иде реч.
    Юлия вчера ми сготви пуйка с картофи :)

    а за рождения ден – традицията повелява да не ходя на работа в първата седмица на март, така че – от понеделник до неделя – добре дошла.

  3. kenkal Says:

    :) Сладка война, а? Поддържайте огъня двустранно, докато можете! Те такива бойни действия с добро се помнят :)
    Обаче страшно ме затрудняваш понякога с твоя език – името тъй и не разбрах какво значи. Българския с латински букви го наричаме шльокавица (и маймуница). Ми туй чудо твойто как да го зовем? Английското племе дали чатва, че на техния език пишеш? :) ;)

  4. kenkal Says:

    Заглавието на поста, не името!

  5. Боян Пищиков - архиватора Says:

    The Curious Case of Benjamin Button (2008) e един филм за когото се шуми напоследък.
    Ще рече Любопитният случай на Еди кой си, и така.

  6. kenkal Says:

    аха – мерси за прояснението :)

Leave a Reply