Забавленията през 80-те: Диапроектор “Пионер 1″

За тези, които не знаят, това е “Апарат диапрожекционен детски <<Пионер I>>, произведен от ОЗ Оптикоелектронен завод – Панагюрище, на цена 10 лева и 27 стотинки, 1972 г.

Работи със страшнозвучащите “ТФСБФД – Студия за аудиовизуални средства – София, цена съгласно писмо № Ц 109/11. V. 59 г. но КТЦ”, с цена 0,90 лв. Бъдете спокойни, проверени са от ОТКК!

Това, драги мои, беше един от любимите ни начини да се забавляваме през осемдесетте години на миналия век, дълго преди цветната телевизия на стайна антена,  видеото с VHS-касети, компютърни игри с повече от един цвят, или какъвто и да е интернет…

След като го идвадиш от кутията, е трудно да го прибереш обратно без да си тренирал дълги години с различни конструктори :) Включваш го в контакта, и светва крушката, която се нагрява толкова бързо и силно, че ти гарантира опарване; важно е докато сменяш лентите да го спираш и отваряш, за да се охлади. Винаги рискуваш лентата да прегрее, а острите й ръбове да те убодат при преминаването през… нещото, което я държи. Самата лента – естествено – се слага трудно и поне от третия път, а преди всичко трябва да я пренавиеш.

Работещият диапроектор издава една характерна мизизма, която ще отключи детските спомени у всеки, който се добере до едно от тези неща, и се е крил в тай-тъмните кътчета на дома, за да гледа за 672-ри път “Златната гъска”, вече прашна, издрана и намачкана…

Заповядайте, нека ви разкажа приказката за Незнайния Юнак:

-

-

 

Благодаря за вниманието! Ако ви беше приятно, разпратете го на приятелите си…

Share

14 Responses to “Забавленията през 80-те: Диапроектор “Пионер 1″”

  1. Майк Рам Says:

    Ех, човече! Върна ме сто години назад! Някога и аз имах такъв апарат и филмчета с приказки (то май други нямаше), но после изчезна някъде. Сигурно майка ми го е подарила на някое друго дете, след като сме пораснали с брат ми. Велика техника беше и май наистина беше едно от малкото ни забавления.

  2. arhivatora Says:

    да, то това беше идеята – радвам се, че ти е харесало и го разпространи насам-натам, да попътуват и други

  3. ladyvera Says:

    Хе хе, имам абсолютно същото, но е при майка ми. Все още се използва, когато децата ходят на гости при баба. Благодаря, че ми припомни детството. :)

  4. arhivatora Says:

    мерси, за мен е удоволствие. прожектирайте на малките :)

  5. Val Says:

    Ахх.
    Обичах ги тези филмчета.

  6. Радослав Зарков Says:

    Ей, интересни неща ни припомни, браво!

  7. BORIME4KA Says:

    Обожавам подобни ретроспекции, а с тази направо ме върна милиони години назад във времето :) Филмчето е супер!!! Миризмата според мен е на разстопяваща се пластмаса от филма и изгарящ прах… В случая “Архиватора” ти приляга много, ама много повече от всякога :-)

  8. arhivatora Says:

    да бе, аз си правя такиа неща постоянно :)

  9. Mojo ie Says:

    Аз мога да заявя със 80% сигурност, че имам един такъв ФУНКЦИОНИРАЩ…на село, и е (най-вероятно) ;) , в състоянието показано на снимката. хехехе.. ДЖИ баце от къде го изрови това..направо ме върна в археологическата 1980 година, дето са вика понашите земи “хиляда-деветстотин-и-големио-снег” на село по някое време зимата беше, помя че чаках баба да заспи и после изгелдах всички филмчета дето има…това имаше две последици, първо- после ми веше скучно да ги гледам (филмчетата) и исках нови, и две- след този филмоф маратон, изгоряха и лампата и фасунката, и дядо го оправи след 2 седмици, понеже “нямало части”.. хехе..еей веселко.

  10. arhivatora Says:

    е сега е шанса ти да го продадеш, че някой поиска

  11. КостуркоФФФФФФФ Says:

    Еееееее, баце, имам такова, било е на дъртия като е бил малък, колко съм изгледал Ну, погоди на него… :)

  12. plamen Says:

    i az imam edno takova ama ne mi trqbva i go prodavam za 30lv.ako nqkoi iska da zvynka az sym ot varna 0897346400.

  13. ЛордСол Says:

    И аз имах подобно , само дето беше хоризонтално и всичко беше скрито …. Но принципа беше същия , колко филмчета съм изгледал , имах сигурно над 100 … Най-яки бяха за Гъливер и такива от сорта … И без да се срамувам , си спомням че си го пусках , та даже се и събирахме в нас с приятели , до 6-7 клас , номер едно беше :)

  14. Yanushka Says:

    Много сладко. И ние имахме подобно и все го нагласяхме върху книги, та да е по-нависоко картината. Още е някъде у нашите, но май е счупено. :( Чудесен спомен е, така и ли иначе. :)

Leave a Reply