Есенно

Скъпи ми Иване,
пращам ти няколко картички от родния край, да си спомниш къде си си жулил колЕньете кат манечък, па и са покажеш на керка си, да знае от кама инги е родъ.
Чешмата на етнографският музей:
(Жоро, поздрави на баба ти Гена) Класически врачански пейзаж:
Възнесенската черква он а рейни дей:

Share

2 Responses to “Есенно”

  1. Anonymous Says:

    Много ме забавлява този диалект, използван в ролята му на жаргон(младежки).наистина т.н. книжовен език е толкова стерилен, че човек губи апетит за четене. как само може да се извърти езика на човек.Архиватор, давай!

  2. arhivatora Says:

    мерси
    така пиша когато ме хване меланхолично-писателско-есенното настроение.

    през деведесетте прекарвах есените и зимите си в квартални кафенета, пишейки разказчета – с тва бях известен преди да ми излезе име на фотограф :D :D

    и така…. наминавай, ще има още.

Leave a Reply