Освещаването на манастира "Св. Иван Рилски" – Пусти

“…Темни, пусти монастири, мале, дива планина,
цар ке оди с войска, мила мале, в бела черкова…”

Този цитат от песента “Царя Фружина” на Исихия безспорно е писан за “Иван Пусти”.

:: на снимката :: Манастирските ливади се превърнаха в паркинг; последните коли бяха паркирали на половин километър от първите.
Ходенето до манастира никога не е било лесно. Преди пътят представяше два изровени коловоза; при по-силните дъждове горните слоеве на почвата се отмиваха и от земята застърчаваха останки от керамики и железа. И сега, по новият циментов път, също не е лесно.
:: на снимката :: Нопопрокараният циментов път до светинята олекоти до известна степен изкачването, но не и “леката денивелация”.
Винаги съм разказвал, как стръмният път сякаш нарочно е създаден, за да изцеди всичките ти сили, та в момента, в който стигнеш до чешмата, да откриеш лечебните й свойства.

Хиляди бяха тези, здрави, куци или кьорави, които пъплеха нагоре по склона.

:: на снимката :: Дълго след края на службата, хора от Враца и съседните села продължаваха да изкачват стръмните склонове към манастира.
Обичам да отивам на това място и да стоя възможно най-дълго време, освен в редките случаи, в които хиляди “религиозни поклонници” запъплят нагоре за храмовите празници и ги превръщат в селски събор. Когато там няма никого, усещам силата на природата, която извира от това място; ако се подпра на древните зидове на църквата, сякаш ме обгръща топло мъхесто одеало, което ме успокоява; обичам всеки лъч светлина, който прониква през иначе нелицеприятните пролуки в разрушените стени. И винаги се чувствам чист и добре дошъл, и никога не помислих, че е грозно.
С един приятел преди дни се шегувахме, че тъй като това е поредното освещаване на храма, по-скоро поповете ще реинсталират уайерлес-връзката със сървъра. Но историята на манастира е далеч от забавна – многократно разрушаван и изоставян… А предупреждението на светиите от стените, с избодените очи, вече не се усеща сред миризмата на кебапчета и джангъра на циганския оркестър.

:: на снимката :: Храмът бе осветен лично от нвп врачанският митрополит Калиник.

:: на снимката :: Неизброимото множество миряни – според някои близо 2000 души – слуша тържествената служба по освещаването.
Минути по-късно тези хора в желанието си да се докопат до плик с питка, евтино кебапче и бутилка вода вече се изпотъпкваха и блъскаха; едва час след освещаването – поредното – на храма, една от лампите вече висеше счупена сякаш с врат, скършен на две от хора, които дори не знаеха, че църквата и скалите са осветени нощем и се виждат отдалеч.
Нима бях заобиколен от озверели от глад хора, чийто живот зависеше от едно евтино кебапче? Бих могъл да приема – и простя – гладът, но уви, пред себе си виждах нещо по-лошо, чието място не беше тук, на това място и в този момент.
Проклета човешка алчност!
Белокоси миряни, които правят мен, човек нерелигиозен, да изглеждам като смирен агнец божи…

:: на снимката :: Тъмната страна на българина – белокосите миряни се изпотъпкват за питка, кебапче и вода. :: на снимката :: В деня на откриването една от лампите вече висеше със счупен врат.
Когато тълпата се струпа, за да получи малко курбан чорба в пластмасова чашка (повечето ръце държаха тенджери) започнаха да се блъскат и протягат ръце, сякаш Човекът с черпака е целебна икона… Местните хора, които го познаваха надаваха глас:
- Серго… Серго…- молеха се те – сипи тука малко! Дай малко и на нас…!
Не бих искал да съм на неговото място – сред десетки протегнати, молещи се ръце…
- Спокойно! – казваше той – Чорба има за всички – а около него се трупаше огромна купчина от празни казани.
- Серго, Серго – настояваше някакъв човечец, прибутващ явно дъщеричката си напред – я сипи на тва момиченце да не чека – А аз си мислех как в храма и пред хляба всички сме равни…
- Спокойно! – повтаряше Серго и продължаваше да разсипва чорба – Има за всички; а на тебе ще сипя най-накрая, като остане най-гъстото.
- Ааааа – задоволства човека и каза на щерка си – убу, недей сега се протяга. Ама стой тука, да не свърши.
- Спокойно, чорба има за всички – като мантра повтаряше Серго, но аз вече не слушах.
В природата ми е в такива моменти да махна с ръка и да оставя мравуняка зад гърба си; но реших, че точно на този ден и точно на това събитие съм заслужил порцийка от курбана. И вместо да се поддам на боричкането направих друго – седях съвсем спокойно, и с кротце и с благо ще изчакам да видя ще се доредя ли.
Доредих се.
И не ми отне нито много време, нито нерви.

:: на снимката :: Репортажният ми шедьовър от събитието – борбата прави чорбата.

Гледах множеството, извило три кръга хоро около храма, и се питах – де бяхте, когато черквата бе застрашена от разпадане? Де беше живата верига, подаваща си тухли четворки, кофи с вар и тук-таме щайга с домати? Не ви ли беше криво да ситните коло пред изкъртените, висящи на пантите си двери храмови?:: на снимките :: Ситно се оро виеше край поповите вратници – за пръв път върху каменна настилка.
:: на снимката :: Нов-новеничките бели стени на храма вече носят белези от първата служба; аз аз го приех с усмивка като знак на повторното оживяване на района. Свещите обаче бяха прекалено много и се стапяха за секунди.
:: на снимката :: Членът на инициативният комитет – баща ми Огнян Пищикв – разказва на кмета на община Враца Тотьо Младенов за новооткритите стенописи зад арките.
:: на снимката :: Реставраторът обяснява на депутатът Иван Иванов за различните исторически слоеве по стените. Иванов е един от хората, на които винаги им личи по широката усмивка колко много им харесва мястото, на което се намират.
:: на снимката :: Новата “фън шуй” камбанария на манастира.
:: на снимката :: Свещеният тракийски извор, в който са къпани хора, страдащи от шизофрения, се използва за изстудяване на евтина лимонада. Нима не е прокълнато племето, хвърлящо фасове в изворите си?
:: на снимката :: Поклонниците бяха изпълнили всички кътчета на околността.
Трябва да призная, че очарованието на това място, в което съм влюбен, вече не съществува. Не бих могъл да си изкривя душата – тежко ми е сега да гледам бездушното циментово покритие, но още по-тежко щеше да ми бъде ако черквата не съществуваше повече.
Много, много по-тежко.
-
Мога гордо да кажа – аз имам пръст в това богоугодно дело. По моя си начин.
Бродих по чукарите, за да заснема състоянието на манастира в най-лошите му дни; бях, когато първият човек почука с лъжичка по чашата си с кафе при основаването на инициативния комитет; бях на разговорите с дядо Калиник, при началото на реставрациите и в края им, и лазих из трънаците в полето, търсейки “един камик с букви некви“.
Не веднъж и дваж ме будеха различни хора с репликата “Трябва ни архив…” – за всички видове медии, презентации, отчети за разходи…
Това бе моят начин да помогна – със снимките си.
Те пък ми отблагодариха, когато ме пратиха до Брюксел.

:: на снимката :: Манастирът “Свети Иван Рилски” – Пусти/Касинец в деня на преосвещаването си, 7 септември 2008.

И какво очаква манастира сега?
Статусът му се промени от “изоставен” на “действащ”; там вече има монаси, които го обгрижват. Областният управител д-р Антонио Георгиев заяви неколкократно намерението си да го превърнат в туристическа дестинация; след 20,30 ч вечерта до полунощ църквата и скалите около нея са осветени, и озаряват Балкана от километри.
Аз вече няма да мога да се скривам сред старите му, обрасли с мъх стени, но ще се качвам да го наглеждам – за да броя тритоните, да си наливам вода, и да водя гостите си първо там – и ще соча с пръст хоризонта и ще им казвам – сега отиваме там, отсреща, на Божият Мост, да проверим дали манастира се вижда оттам…
Каня ви. Хубаво е.
Share

8 Responses to “Освещаването на манастира "Св. Иван Рилски" – Пусти”

  1. Anonymous Says:

    И аз бях там, и аз снимах, но нищо не ме изненада, защото вече не се изненадвам от студящи се напитки в свещени извори, палене на свещи за ей така, без хал хабер да има човек, за какво става дума, от блъсканица за 5 лъжици или черпаци чорба, от яки кючеци в манастирските обори. Бях там защото тайно се надявах да зърна някъде светиня му и да видя изражението му и ако мога да го заснема. Не го видях, сигурно не е бил на честването си. Решил е че присъствието му няма да се забележи и сигурно е имал право.

  2. Anonymous Says:

    Ходил съм преди реставрацията, но сега ми стана любопитно, искам много да видя новоразкритите стенописи. Та, исках да попитам какъв е реда, предполагам че вече е заключено и сигурно трябва да се вземе отнякъде ключ ? Ще съм благодарен за информацията !
    P.S. Добре че снимах църквата и преди :-)

  3. Lempicka Says:

    :) Описанието на тълпата е леко в стила на Йовков, Архиваторе… това умишлено или случайно се е получило…? ;) )

  4. arhivatora Says:

    Л.
    случайно е

    все пак съм чел йовков и не би могло да няма ефект върху мен,
    но това съм аз, когато имам 5 дни за писане.

    Анонимен 2
    Горе пише ДЕЙСТВАЩ и ДВАМА МОНАСИ, кое не разбра? Май не си чел/а?

    Анонимен 1
    Светията не се появява когато има много хора. Аз съм го виждал. Там е.

  5. Anonymous Says:

    Поздравления,човече !
    Най-накрая стана,въпреки,че вече не е същото.
    Отново ще се радвам да ходя там.

    Бако.

  6. Anonymous Says:

    Честно казано вече не ми харесва. Преди беше красиво и романтично. Църквата изглеждаше много по-красива отвън. Бях решил ако ме постигне желание за сватба – там да е, такава красота беше. Вече не искам.

    Thorn

    Май ще трябва да ида в Долна Бешовица или в Мътнишкия.

  7. arhivatora Says:

    е и аз мисля така – казал съм го

    прочие, не зная защо си мислиш, че Мътнишкия е по-добре –

    http://www.blog.arhivatora.com/2007/0254-mutnica.htm

    той също не изглежда овтентичен вече

  8. Krasimir Angeliev Says:

    За парви път бяхме там!Много красиво ,чисто и свято място.Заслужава си да се посети.Посрешна ни отчето на манастира много добре,разказа ни историата и ни научи просто и ясно как да се обраштаме към БОГА.Пресъствахме на вечерната молитва съшто така бяхме миропомазани -за което сме много благодарни.ГОСПОД ДА ПАЗИ ТОВА СВЯТО МЯСТО!
    ГОСПОДИ ПОМИЛУЙ НИ!

Leave a Reply