Церн, края на света

Днес тестват голямата тръба ЦЕРН, в която ще сблъскат някакви нещица, за чието споменаване допреди столетие са горели хора на кладата…
Е, този блог има регионални представители и в най-строго пазените кътчета под повърхността на планетата… И така – нека заедно хвърлим поглед на изобретението, за което се говори, че може да доведе до края на света:
Напомня ли ви на Звездата на смъртта преди да дойдат ония пишлемета от Алианса?

Снимките са предоставени от регоиналния пратеник в Швейцария – Ценка Драмата.

Ето и текстова част за по-юбузнателните:
Новият голям адронен ускорител LHС на ЦЕРН обаче, чието строителство е току-що завършило, е най-голямото подобно съоръжение в света. Изградено е с участието на 10 000 учени и инженери от 500 академични институти и фирми. То струва 1 млрд. евро. За наше съжаление тръбите вече са затворени в тунела, който е дълъг 27 км и минава като пръстен дълбоко под Женева и под част от френската територия. След малко вече не ни правят впечатление представителите на десетки нации, които работят в този научен Вавилон и създават атмосферата на междупланетните лаборатории от фантастичен сериал. Те живеят в съседното предградие Мейрен, а общо сградите на самия център са над 500. Впрочем, ЦЕРН е реална фантастика и не случайно героят на Дан Браун в книгата “Шестото клеймо” е директор именно на този център. Тук обаче смятат, че да се използва марката ЦЕРН в една художествена измислица, не е съвсем етично. Бог отиде при нищотоС какво всъщност се занимава този мултинационален научен конгломерат? Общо взето – с нищото. Съвременната наука познава едва 5 % от Вселената, останалите 95 % са “тъмна материя” и “тъмна енергия”, които за нас са тера инкогнита, обяснява генералният директор на центъра Робер Еймар. Имаме си т.нар. стандартен модел на Вселената, който обяснява добре това, което ни е познато. Но ние не знаем каква е структурата на пространството и дали то наистина има само 4 измерения. Напоследък подозираме, че измеренията може да са 9, но още не знаем как изглеждат те, добавя доц. Леандар Литов от Софийския университет – той е от групата български учени, които участват в един от двата големи научни експерименти в ЦЕРН – CMS и Atlas. Ускорителят LHC ще бъде изпробван от януари 2008 г., ще заработи на ниски мощности от май, а с пълна сила – от октомври 2008 г. Той ще възпроизвежда условията, които са съществували в първата секунда след Големия взрив. Съоръжението ще поддържа с течен хелий температура, почти равна на абсолютната нула – минус 271,3 градуса Целзий. В тръбите в тунела се пускат два снопа протони и се ускоряват практически до скоростта на светлината (300 хил. км/сек.) с мощна система от 1624 свръхпроводими магнити. Целта е протоните да се сблъскват с огромни скорости, да се разрушават и да се види какви тежки частици се образуват при това, т.е. какво е ставало при зараждането на Вселената. В ускорителя ще стават 40 млн. сблъсъка в секунда. Новообразуваните частиците са по-тежки от протоните, защото превръщат енергията в маса. Формулата на Айнщайн? Разбира се: Е=mc2. Учените познават частици като кварките, адроните и мюоните, но търсят това, което не знаят – хипотетичната “божествена” тежка частица, която са нарекли Хигс бозон.
Как е устроена Вселената, кой я е създал? Бог? Богът е там, където свършва познанието ни, засмива се Леандар. И обяснява: “Някога мислехме, че Бог седи върху облаците, после науката разбра какво са облаците и Бог отиде по-нагоре. Мислехме, че е в Космоса, но полетяхме и – той отиде по-нататък. Сега Бог е Големият взрив. Ако разберем какво го е причинило и какво е станало след него, кой знае къде ще го пратим”.В тунела са поставени т.нар. камери-детектори, върху които има мишени – те улавят получаването на нови частици и предават данните към мощна електронна информационна система. Ловят обаче не всички получени частици, а само тези, които са с много високи енергии и може да ни свършат работа в търсенето на Хигс бозона, обяснява проф. Владимир Генчев от Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика (ИЯИЯЕ) при БАН, който е ръководител на българската група в големия експеримент CMS. В него работят 200 учени от 155 института на 37 страни. Навремето той е бил избран с конкурс да работи в ЦЕРН за 3 години – един от 6-имата учени, спечелили мястото си сред 168 участвали изследователи от Европа. Електрониката за тази хитра и “брояща избирателно” система е създадена от… българските учени. В края на ноември проф. Тежиндер Вирде, говорител на CMS, е изпратил до председателя на БАН акад. Иван Юхновски благодарствено писмо за подкрепата, която нашата академия е оказала за експеримента CMS. Той отбелязва специално екипа на ИЯИЯЕ, участвал в експеримента първо чрез Дубна и в създаването и инсталирането на мюоновия детектор, на механиката за т.нар. адронен калориметър. Нашата камера подсказва на останалите детектори кои сблъсъци на частици да търсят, пояснява Генчев. На всеки 25 наносекунди камерите записват взаимодействие – 40 милиона пъти в секунда. Общо 125 такива камери са направени у нас – в ИЯИЯЕ-БАН и в завода за алуминиеви профили “Стилмед”. В писмото си проф. Вирде благодари и за участието на нашите екипи в окабеляването на детектора, както и на Централната лаборатория по мехатроника-БАН за активното й участие в електронното комплектоване на електромагнитния калориметър и в конструирането на детектора по договор с Швейцарския технологичен институт в Цюрих. Според проф. Вирде е много важно БАН да продължи да подкрепя експериментите и българските екипи да участват в експлоатацията им в идните години.
Докато се опитваме да вникнем в тънкостите на голямата физика, към групата се присъединява самият проф. Тежиндер Вирде. Самият той е индиец, работи в Лондон, учен от много висока класа, в центъра е от 15 години и се очаква през 2010 г. да стане Нобелов лауреат, подшепва Владимир Генчев. До момента в ЦЕРН са спечелени три Нобела и четвърти – на американец, работещ периодично тук. Проф. Вирде ни води край българските алуминиеви камери-детектори. Всяка е с размери 2,5 на 1,5 м. Поставени са върху въздушни възглавници, за да се изолират сътресенията. Неочаквано звъни мобилката на г-н Вирде. На 100 м под земята! Провайдерите на ЦЕРН осигуряват чиста и постоянна връзка тук, обяснява Владимир Генчев. Приближаваме се към голямата система от магнити за ускорителя. Страхопочитание! “Барабанът” е с диаметър 15 м, дълъг е 21,6 м и тежи 12 500 тона – повече от Айфеловата кула! През него ще се подават протонните снопове. Навсякъде се преплитат стотици километри кабели. В окабеляването са участвали и български техници, дори неколцина още са тук. България обаче има принос в ЦЕРН, много преди да станем през 1999 г. страна членка на центъра. През 1993 г. у нас идва зам. генералният директор на ЦЕРН, запознава се с учените в ИЯИЯЕ и поканва двама физици да кандидатстват за центъра. Генчев предлага в България да се изработят месингови плочи за ускорителя. Поръчката идва (за $ 5 млн.) и 700 тона плочи са направени в тогава работещия КЦМ – Гара Искър, в София. Плочите се дообработват в завода в Радомир и отиват в ЦЕРН. По това време около 20 наши учени от ИЯИЯЕ и СУ участват в създаването на експеримента CMS. Те и днес са на особена почит сред колегите си в европейския център. В друг експеримент пък са участвали наши учени от ЦЛ по мехатроника-БАН. А докато разглеждахме горе халето за изпитване и настройване на магнитите, директорът на ИЯИЯЕ проф. Йордан Стаменов показа навсякъде метални конструкции за стендовете, произведени в машиностроителния завод в Русе. Обясниха ни, че има и наши докторанти, които подготвят дисертациите си в ЦЕРН.

Share

5 Responses to “Церн, края на света”

  1. Anonymous Says:

    Щом искаш да прозреш Големият Му Взрив,ще трябва да се взреш в гъза си миризлив!!!:)Гъзът макет е малък на Онзи Взрив Голям и всякакви частици безспорно щъкат там!!!:)

  2. arhivatora Says:

    безсПорно!

  3. Madame Banitza Says:

    поезия един път

  4. lubitelfotograf Says:

    Краят на света така или иначе настъпва за всеки един от нас в даден момент. А дали ще настъпи края на Слънчевата система? На кой изобщо му пука? Този, който живее добре е доволен и нищо повече не му трябва, а който живее зле се ядосва. Какъв е смисъла тогава в съществуването ни в тази форма и това тяло на тази планета? По-добре да се превърнем в антиматерия може да е по-интересно? :)

  5. arhivatora Says:

    в никакъв случай не предпочитам да се разпръсна на прах.

Leave a Reply