Мартенска хроника

Знаете ли,  всяка година си взимам отпуск от рабова в първата седмица на месец март. Все ми се наира какво да правя, покрай многото рожденни дни и празници… Тая година също намерих какви да ги свърша:

Ето как изглеждаше ръката ми на първи март. Тъй като традициите не са това, което бяха, и отдавна е отминало времето в което е било важно мястото на поставяне на мартеницата, вече си ги връзвам само на лявата ръка – за да не пречат на ръката с мишката ;)

Най-лявата мартеница е от майка ми. Любима ми е. Истинска, ретро, вълнена, естественооцветена мартеница.

Вечерта транзитирах през един коктейл в младежкия, след наградите “Опит за летене”. Ако някой от местните се интересува от архиви да каже, тъй като Helix ме е заместила и е поснимала от “ложата” :)

Вечерта празнувахме рожденния ден на баща ми в “Метър Бира”.

Втори март беше първи рожден ден на малък Бобо, и му направихме прощъпулник. Хареса си ключ от кола и стоматологично огледалце. Снимайте си прощъпулниците на децата, щото след дватрийсе години никой не се сеща какво е хванало бебето му! По спорни – но логични – спомени на майка ми, аз съм се хванал за книгата.

На трети март открихме фотоизложбата СлубФурт (ето снимките от нея, и откриването й във Враца) в Криводол, където ще остане до края на месеца; след това ще се премести в друго читалище в областта – интерес към нея има предостатъчно.

Страхотен сняг валеше, но това не ни спря да присъстваме на издигането на знамето и поклонението пред паметника на загиналите във войните криводолчани. Любим детайл на събитието: облицования с найлоново пликче микрофон.

Четвърти март го изпратихме така.

На пети, рождения ми ден бяхме в Челопек на фестивал на традиционните занаяти. На снимката виждате министъра на културата Вежди Рашидов (вляво) организаторите Стефан Илиев (ОПУ Враца) и Кирил Беков (в ямурлуците), областният управител на Враца Пепа Владимирова (в дъното) в момент на освещаване на знамето на Челопек.

А пътьом от курбана сгънахме няколко баници и пити:

На шести март, сирни заговезни, бяхме изненадани от ритуален огън, запален на средата между блоковете „Химик” 5 и 6. Отидохме да видим какви ги вършат местните, а те ни посрещнаха с добро настроение и домашно вино. Беше много приятно. Прескочих огъня и цяла вечер миришех на пушено. Мисляя си – хубав междусъседски почин, дано повече се случва. Когато бях дете, масово се обзавеждаха мази в битов стил, за да играят карти мъжете. Имаше някакъв опит за комшулук. Сега… Мани-мани

Е такива неща. Повече снимки и детайли от посетените събития – тезз деня.

 

 

 

Share

3 Responses to “Мартенска хроника”

  1. ани Says:

    Знам, както знам, че за 1в път от десет години не ме покани на рождения си ден.
    Иначе страшно харесвам поста, както едно време, когато сутрин с кафето те ‘вземах” венозно.

  2. kenkal Says:

    Хванал си се за книга, казваш? Види се е била албум с качествени фотографии! :)

  3. arhivatora Says:

    ани, тази година нямаше рожден ден

Leave a Reply