Експедиция Миджур
А именно – тук. Влиза в категорията “Места, на които едва ли скоро ще идете”, защото, доколкото разбирам, там се пускат хора само веднъж в годината, на събора.
Аз нямам впечатления, тъй като там се качи – и снима – баща ми; така че споделям с вас само гледките:
СФРJ
Границата:
Малките точици на върха са хора. Напълно възможно е да не ги видите 
Един фотограф прави традиционна фотоизложба на върха. На мен много ми прилича на тибетските въжета с цветни знаменца по тях 
Дами и господа, моля вашите аплодисменти за мис Миджур 2008:
Ово je Бугарско
Било най-трудният маршрут наоколо, твърди легендата. Ще видим, ще видим…
Дами и господа, моля вашите аплодисменти за мис Миджур 2008:
Ово je Бугарско
Било най-трудният маршрут наоколо, твърди легендата. Ще видим, ще видим…
Ей, браво! Както винаги гледките от Стара планина си ги бива! И една миска за десерт…
кой каза десерт
….ехххх а тази хубава фамилия Енева какви спомени ми навява 
абе, `ко требе да съм честен, тъкмо си мислех да я накарам – с евентуален подкуп – да си смени името с което влиза,
щото всеки път като изгрее гмейл нотифайъра с репликата “Енева остави коментар…” и получавам неприятно сърцебиене…
знам че тя не е баба си и баба й не е тя, но това не променя емоциите, които ме обземат…
[...] снимки на баща ми от експедицията му до близкия връх Миджур, и няколко мои снимки от пътя до тези [...]