Бисерите на Баце

С удоволствие ви представяме книжка втора от поредицата “Чергата на Баце” – “Бисерите на Баце”. 240 страници, препоръчителни за добро настроение, но непрепоръчани за деца ;)

Още за първата част – Речнико на Баце, моете д апрочетете тук, а фенската страница във Facebook е тук.

ЗА „БИСЕРИТЕ” НА БАЦЕ

 

            СЕВЕРОЗАПАДЪТ е необятната езикова територия на Баце. Тук той засмуква още от раждането  си неподражаемия закачлив говор, пие вдъхновение от непресъхващия местен фолклор и диша с пълни гърди  от неподправения и незабравен дух на словосвободолюбието (ех, че дума създадох!).

            Разбира се Врачанинът е частица от тази езикова вселена. А, както е известно, не само  извън Враца и Врачанско, но вече и по целия свят, Врачанинът почти винаги е Баце. Където и да се появи скромната му персона, тя става обект и център на внимание. Ако, не дай Боже, още в началото не му се обърне полагаемото такова, то той прави всичко възможно да го забележат и до края на срещата вече е постигнал онова впечатление, което смята, че му се полага. В подходяща среда той бързо издува платната и плува в свои води, защото, доказано е, че веселите компании са необятното море за изявата на Баце.

            Най-много, разбира се, Баце умее да разказва вицове и истории. В масовките той е ерудиран, забавен и приятен и не е обект на злонамереност и обиди – до момента, в който не прекали с надуването си и не омръзне на околните. Баце рядко става за посмешище, макар че изявите му предизвикват оживление и масов смях, а това в известна степен се дължи и на езика му.

            Езикът на  Баце е малко груб и вулгарен, но в същото време цветист и иносказателен. Понякога се употребяват думи, чиито смисъл не е много ясен, освен за човека, който ги употребява, т.е. за Баце, но и той само си мисли, че знае какво казва.

Баце говори едновременно със себе си  и с всички останали. Той е „цар” на иносказателните сравнения, в които всъщност се крие цялата му житейска философия – да казва едно, а да се разбира друго: натаралянкахме съ, напи`ме съ до козирката, шъ мàана да тъ прибия, откинал ми съ е от бучника, размитам за тебе (или за гости), връи заглава, шъ го отнесеш като бръмбар сламка, шъ тъ мъкна като влак цинкова кофа, шъ тъ òтнесъ като куцо пиле домат и др. са само част от неговия „бисерен” репертоар.

Още по – изразителни са словосъчетанията, които също са алегорични, но показват неговото душевно и физическо състояние: влачи клефъри, спу`àл е днòто, вИси цифки, мà`а гащи, тръга Урболешката, станàл е мъж на пйуска, гледа като суек, апат го му`ите, обикалят го винарките, изчемрева и т.н.

            Езикът на Баце е неговото лично убежище. Това е неговият начин да се скрие зад собствените си думи и даже от тях. Баце умишлено замества истинската дума, която иска или трябва да ти каже с друга непозната за теб дума, която е без строго установен смисъл, но затова пък и той, и ти, и останалите си я разбирате както искате.

            Баба ми, например, казваше, че „като срещнала комшийката и като я заперèстила, та я направила мàти маскарà. Дядо ми пък се заканваше, че ако я срещне (същата или друга комшийка), „така шъ я подперèсти, че шъ го запомни”. И до ден днешен не знам какво означава това, но ако потърсим отговора в съвременния гръцки език, където думата перèста означава гълъб, а и в самия български език, където същестува прилагателното пèрест, то най-вероятно единият е имал предвид, че я е разпертушинил, а другият, че ще й надигне перата, което като че ли е същото, но все ми се струва, че е имал нещо друго предвид.

            Така винаги различно звучи и врачанският език, ако го извадиш от устата на Врачанина. Само в езика на самия Врачанин, врачанският език звучи живо и неподправено. Ако трябва да се възпроизведе сцена от преди петдесет години, за да покаже духът в езика на някогашните врачани – тя няма да се различава с такава от преди двеста години, от преди сто и сега.

            За да говориш по врачански, трябва да си роден Врачанин. Трябва да си пет поколения Врачанин. Защото това е същност. Врачанинът без своя език не е истински Врачанин – не е Баце.

            Вярно е, че езикът на  Баце е на границата между забавното и вулгарното (ако щете просташкото), но в същото време е много точен и колоритен. Речта му е жива и от нея струи неподправена ирония и самоирония.

            Баце е изключително наблюдателен и откровен и не крие интимното си отношение към предмети, хора и явления като им дава определения, които показват прекалено близката взаимовръзка между възприемащия и възприеманото, оценяващия и оценката.

            Вярно е и че този език вече не звучи цивилизовано. Екането и ньакането ни отдалечават от времето и ни правят зависими от собствената ни провинциалност, а отрупания с грижи съвременник не винаги е склонен да приема това фриволно жонглиране с думите, на което само Баце е способен.

            Няма съвременен информационен носител, който може да обхване и да събере цялото многобразие от словоблудствата на Баце и затова сигурно настоящето издание е скромен опит да му се отдаде заслуженото място в живота ни и най-важното – направено е с любов.

Share

2 Responses to “Бисерите на Баце”

  1. Божидар Says:

    Има ли я вече в магазина до църквата на ботев? и ако не от къде може да се закупи?

  2. admin Says:

    ако я няма, ще я има скоро

Leave a Reply