* * * * * * * *

Сипе се сняг като от огромна солница. В “Метъра” нямаше никой, който да пречи на мен и купчината свински ребърца и няколкото бири. Взех лопатата да поизрина снега пред дувара, и пътеката започваше от никъде и свършваше никъде, защото никой не беше ходил по тротоара. Докато се прибирахме, по улиците не срещнахме никого. Колата ми – днес изрината след два часа копаене – беше затрупана отново. Нямаше хора, кучета, и – уви – котки.

Дори и стълбите пред входа нямаха следи от влизане или излизане.

Никой. Никъде.

Супер.

Share

Leave a Reply