Свръхдоза Властелин

Така се случи… не беше преднамерено… не исках… съжалявам…
Не бе, не съжалявам, как ще съжалявам! :D
Купих си книгата “Властелинът на пръстение” за новогодишен подарък.
Сега я чета – само когато съм на работа, на по бира във кафето, със скоростта на болен офлюх – по 150 страници за три часа по вечерно време :)
It is precious to me…
Прочие, нещата не свършват само с това. Възползвах се от съвременните пиратски възможности, които интернет предлага – свалих музиката към филма и я натъпках – насилствено – на мп3 плейъра си; сега, докато седя с огромните си слушалки в кафето под офиса в ушите ми звучи познатата мелодия, която всички познаваме; и така се потапям допълнително в приключението, което е тази книга.
Има и още.
Свалих и разширената версия на Филма. Гледам го паралелно с това, което чета. Забелязвам с неудоволствие всяка разлика с оригинала, но си представям все по-добре всяко изречение… всяко падащо листо, остра канара и писък на стрела…
И още има.
Сложих и играта – The Battle for Middle Earth.
Късно, късно нощем, в късна доба, след книга и филм, се впускам в истинското приключение – крещя “На Нож” и призовавам за джихад срещу пълчищата на Мордор.
Понякога губя.

:) Но смело мога да кажа – “Така се прави”

“…заради предмет тъй малък, дребен… и привидно непотребен…”

П.С. за малко да пропусна – този маратон можеше, но не включва Dildo Baggins: Lord of the Wangs – порно филм с джуджета; но за сметка на това включва Where there’s a whip, there’s a way – от анимацията от `79-та и любимият ми епизод от South Park – The Return of The Fellowship of the Ring to The Two Towers, и разбира се култовият по нашите географски ширини Билбо Бегинс, комиксът от ДЪГА от моето детство.
Share

One Response to “Свръхдоза Властелин”

  1. kenkal Says:

    Напълно разбирам състоянието ти. И – не го заклеймявам. Щом по този всестранен начин си в състояние да се насладиш напълно на света на Толкин – давай! Какво се жалваш и извиняваш;)
    И, честно казано, завиждам ти! За старата ДЪГА. Имах броевете от 1 до 52, но от добри чувства ги подарих преди време на едно съседче – и край. Сега си ям ушите, ама нямааааааа! :(

Leave a Reply