За игрите и обучението

По празниците търсех някоя занимателна игра. Избор – голям, при това са навлезли побългарени варианти на световоизвестни игри, като БГ монополи и прочие. Попаднах на нещо, наречено Историческа игра за България. На кутията имаше карта на Балканите без граници и римски воин. Учуден, попитах – не някого конкретно – “защо по дяволите има римски войник там, толкова ли нямаше кой да драсне един от нашите стереотипи?”, а продавачът отговори – “Е, то е за деца…”

Е чудесно, това напълно го оправдава, така ли?

В съседния магазин продаваха нещо, наречено “Траките”. Нищо повече от шах с корица на български, но все пак – къстъм. На кутията се мъдреше средновековен западноевропейски рицар.

Е добре де, имаме много точна представа за въоръжението на древните траки, млез в ш!!!ния музей, питай гугъл, гледай филм за гладиатори!!

Дизайнерите на тези продукти да се считат за поздравени с цветна врачанска пословица с осем думи, водоравно.

И им пожелавам да не работят повече в тази сфера.

Share

Leave a Reply