Предизборни глупотевини

ПРЕДИЗБОРНИ ГЛУПОТЕВИНИ

Ма`ани, ма`ани, стана`аме за кашмер! – щеше да каже дядо ми, ако беше гледал предизборното студио „На Барекадата” и ако беше още жив, разбира се. Трябва да си наистина страшно безотговорен за да се покажеш на екрана на една национална телевизия без да имаш представа „кой си” и „какъв искаш да станеш”. И в желанието си да задоволиш най-долните си нужди да окепазиш своя град пред цяла България и пред света. Да плямпаш глупотевини на някакъв псевдоврачански диалект и да си мислиш, че и останалите са глупаци като теб. „Д`… тоа сурупуч” щеше да заключи накрая дядо ми и като истински врачанин щеше да се изплюе на метеното.

Това за дядо ми е бял кахър. Нито го има, нито може да види и чуе докъде я докарахме. От 130 години, това сигурно ще е първият път, когато Враца няма кого да избере за кмет не за четири години, а за някаква си година и седем месеца. Може би точно тази подробност изкара на гребена на вълната някаква странна политическа менажерия с претенции за власт, която или няма представа какви огромни проблеми има нашият град или изобщо не я интересува това. Изключвам, разбира се, няколкото медицински случаи, които се забелязват и без да се показват непременно по телевизията.

Наличната политическа класа на Враца явно недооценява добре ситуацията и трябва да се приготви да си понесе последствията. Дори не е нужно да правиш сериозни социологически анкети за да разбереш, че тези избори са предопределени, но и предварително обречени. Това ще бъдат по-скоро избори на отрицанието, отколкото на утвърждаването на тази политическа класа. Първо защото се очертава изключително ниска избирателна активност, която ще разчита само на някакви твърди ядра на полузадрямали политически субекти. И второ, защото значителна маса от хора ще бойкотира тези избори, намирайки си някакви по-важни занимания, като изваждането на грудките на гергините, например. Голям ще бъде и броят на недействителните бюлетини, в които хората демонстративно ще задраскат повече от един или даже всичките кандидати. И трето, защото практически няма избор. Няма да открия Америка като каже, че най-свещеното човешко право е правото на избор. Но изборът няма само положителен знак. Човек може и да не избере и колкото и да е парадоксално неизбирането също е избор.

Разбира се, политическите кукловоди могат да бъдат спокойни, защото на втория тур кмет на Враца ще бъде избран, та ако ще и сто души да отидат да гласуват, но това ще бъде началото на едно всеобщо неодобрение, което ще съсипе политическата кариера не само на спечелилия кандидат, но и на неговите партийни поръчители. Не е тайна, че врачанинът има дълга и отмъстителна памет и незачитането на неговото свещено право на избор ще има дълготрайни последствия.

Видно е, че основните политически сили имитираха издигане и обсъждане на кандидатури, затова и техните предпочитания нямат и няма и да имат широка политическа подкрепа. Трябва да се подчертае, че самите качества на кандидатите нямат абсолютно никакво значение и изобщо не са вземани предвид при номинирането им. В случая с управляващата партия ГЕРБ се търсеше просто необходимият и верният човек, който да довърши неуспешния мандат на забягналия градоначалник. В този смисъл д-р Константин Шахов е  заложник на един неосъществил се кметски мандат, защото този мандат не е само личен неуспех на инж. Тотю Младенов, но и на цялата му администрация. Вялата кампания на управляващите е израз на безсилието да се изправиш пред хилядите свои избиратели и да им обясниш защо този, който се кълнеше да загърби личния си интерес и кариера в името на Враца, остави града си на произвола на съдбата. И още, да докажеш, че през изминалите две и кусур години във Враца имаше кмет, кметска институция, кметска администрация и изобщо кметуване. Да дадеш отчет какво се свърши, за какво бяха изразходвани и докъде стигнаха средствата на общинския бюджет, като се има предвид, че предишната администрация на В. Бубев остави повече от 3,5 милиона лв излишък. За този отчет един Бойко Борисов не стига, че даже и целия Министерски съвет, дето ще се изреди да види Враца само заради изборите. Сега е времето да се покаже, че сериозната изборна победа за Парламента не е била случайна и стихийна, а зад нея стои подкрепата на хиляди симпатизанти и поддръжници, дали съгласието си да бъде променен политическия облик на нашия град. И най-важното, ще се разбере дали изобщо „има такава Партия” /Ленин/.

Кандидатът на БСП  Цветелина Дамяновска също е заложник на една неуспяла  политика, както и на провала на местния соцпартиен актив. В противовес на д-р Шахов, който трябва да разчита повече на чуждата харизма, тридесетгодишната икономистка трябва да използва целия си чар, младостта си и необвързаността си с досегашното управление на държавата за да спаси участието на своята партия в тези избори. Ще бъде чудо, ако жена стане кмет на Враца, но това в известна степен зависи и от самите жени-избирателки. Дамяновска, която е и магистър по право, има успешна административна кариера и гради образа на човек, който не носи отговорност за неуспехите на своите местни или централни партийни лидери.

Участието на Кирил Илиев в кметската надпревара за Враца е единствената интрига в предизборната игра, защото именно от него зависи дали ще има втори тур на изборите. Очаква се той да обере гласовете на онези, които искат с отрицателен вот да накажат основните политически сили, защото е единственият обявил се за независим кандидат. Избирателната система не дава много шансове за успех на независимите кандидати, но личните качества на бившия кадрови военен и уравновесената му визия могат да донесат изненадата, която да повлияе на основния изборен резултат.

Трябва да се очаква и значителен брой гласоподаватели да подкрепят екзотичния „борец за правда и за свобода” Стефан Чолаков, защото избирателите нямат друг начин да се подиграят с онези, които се подиграха с тях, като ги лишиха от правото да избират.

Създадени са условия не да се избира кмет на Враца, а да се покаже отношение към всичко, което става в държавата. И именно защото изборът е предрешен, кампанията трябваше да се използва за да се проведе откровен разговор за бъдещето на града, ако изобщо има бъдеще. На масата трябваше да се извадят не предизборните фантасмагории с неосъществимите мечти на кандидатите, а проблемите на гражданите – онези десет неотложни проблема на Враца, които могат и трябва да бъдат решени с нашите собствени пари като данъкоплатци. Бъдещият кмет на града трябваше просто да заяви готовност да ги изпълни и да подпише един своеобразен обществен договор със своите съграждани какво точно ще свърши за бъдещите деветнадесет месеца за да спре потъването ни.

Защото, както казва един известен врачански политик, толкова много сме потънали, че като погледнем нагоре виждаме дъното.

„Връ`а му го, кой шъ е кмет – щеше да каже дядо ми, ама този път нямаше да  е прав.

Сигурен съм.

 Павел Икономов

Share

6 Responses to “Предизборни глупотевини”

  1. admin Says:

    аз [сърце] Павел Икономов

  2. Pipi Says:

    Респект!

  3. admin Says:

    риспект даден, риспект приет

  4. костура Says:

    Мито Цолов – кмет! Мито Цолов – кмет!

  5. ayreonautiqus Says:

    аре бе уйооооооо! изборите минаа отдавна!

  6. admin Says:

    ей, да ми се блогва – да блогвам

    п.с. нито един коментар за три седмици

Leave a Reply