Търси се спасителят

Имам удоволствието да публикувам тук една статия, отпечатана във вчерашния Конкурент, подписана от Павел Икономов, на когото случайно съм фен.

 ТЪРСИ СЕ СПАСИТЕЛЯТ

/Четиво за кадровици и кандидати/

Врачани пак се оглеждат за поредния кмет. И този път няма да е толкова трудно, защото дето се вика вече всеки може да бъде. Стига да кажат отгоре. В този смисъл самият избор е предопределен. Няма нужда да се хабят партийните сили, да се охарчват партийните централи и да се облепва градът с гледжосаните физиономии на претендентите.

По-важното е, не онези отгоре, а онези най-отгоре да намерят подходящия кандидат и да дойдат да го “открекат” и “отсвирят” или обратното. В тази история няма интрига. И дано да не се спукат балоните, че голямо надуване ще падне в следващите двадесетина дни. Затова е безмислено да си тормозим съзнанието кой точно ще бъде кметът на Враца, защото със сигурност се знае поне какъв ще е: като визия, като манталитет и като всичко друго взето заедно. А той ще е като всичките досега: от министри през областни началници до шефове на общински фирми.

Илюзия е да искаме невъзможното и да вярваме в неосъществимото.

Безсмислено е даже др.Гъндев да се допитва по този важен казус до неговите партийни структури, защото там вече не се решава въпросът за кмета на Враца. Всяка друга дискусия само измества основния въпрос, а именно: кой беше кметът досега, какви ги обеща и какви ги свърши. Защото даже и вече да го няма, след изключително успешното кметуване, което доведе до ударното му издигане по Принципа на Питър, неговата кметска администрация продължава да работи или да не работи, по създадения тертип и оценката за нея е оценка за него самия.

Врачани навярно имат някаква представа за себе си и за своя град. И като се огледат безпартийно, вероятно виждат и разбират докъде сме я докарали. Даже ако са обективни ще се сетят, че кметът им е последният проблем. Изминалите два месеца показаха, че Враца си може сигурно и без кмет, и без областен, и без депутати, ако изобщо някой се интересува кои са и къде са.

Както казваше Великият комбинатор Остап Бендер: въпросът за Спасението на давещите се си е въпрос на самите давещи се. И хващането за поредната измислена кметска кандидатура е като улавянето на удавника за сламката. Тази кандидатура няма да грее в собствена светлина, а е само въпрос на пиар и реклама, което си е някаква форма на лъжа да речем.

И когато започнем да се оглеждаме за Човека, е добре да си спомним, че досега сме преживели всякакви опити да намерим най-подходящия.

Най-интересният от тях беше: какъвто и да е, но само да е Врачанин. Толкова ни беше дотегнало от ръководни борованчани, че появата на месията с врачански корен ни се видя единственият спасителен пояс в половинвековното давене. Този опит така и не успя по наши си – врачански причини. После беше експериментът с доказалия се по света и у нас строител-спасител, който и сам не разбра какво направи, та остана неразбран. Най-накрая повикахме Неволята да си дойде от София, а тя след като напусна министерската служба там, управлява , управлява и пак стана министър. Вероятно защото се видя, че има по-важни национални и световни задачи от съдбата на родния град или пък защото кметската работа не й прилягаше.

Време е тези, които подреждат пионките и пробутват някоя от тях по празната шахматна дъска за да стане цар и господар, да разберат че на Враца и трябва спасител. Не Котаракът в чизми или друг измислен герой от приказките на Шарл Перо; не партиен слагач с неизбистрен цвят и не неидентифициран обект от трети род, за когото първият ни въпрос ще бъде: КОЙ БЕШЕ ТОЗИ. На Враца и е нужен спасител – консенсусна фигура, която ще обедини усилията не на десетина приятели по маса или на стотина-двеста партийни активисти, а на тридесет хиляди врачани готови да променят живота на този град. Защото съдбата на нашият град е в ръцете на всички Врачани, а не на шепа властимеющи. Затова ни трябва по-широко скроен администратор, който да принуди най-после кметската институция да заработи и за благото, и в услуга на гражданите. Човек с европейски мащаби, който няма да посещава побратимени градове в цивилизованите държави за да краде тъпи идеи, а за да докара парите им, които да потекат във финансово атрофиралата  кръвоносна система на общинската икономика.

Що се отнася до този, който се е приготвил и е обречен да бъде новият спасител, то той би трябвало да знае предварително поне три неща. Първо, че за следващите две години ще трябва да се приготви да бъде увенчанан, разпнат и забравен точно като Спасителят, защото той ще е представител на новия политически елит.

А Врачани мразят своя политически елит – в минало, сегашно и бъдеще време. И затова го убиват още в зародиш или най-много след първия мандат. За сто и тридесет години досега е имало поне петдесетина кметове, още толкова околийски и областни управители и няколкостотин депутати, които са решавали съдбата на този град, но нито един не е оставил спомен след себе си. Имало е всякакви партийни разцветки: стамболовисти, радослависти, народняци, демократи, сговористи, фашисти, комунисти и още и още, а днес никой не помни имената им. С две-три изключения и то с доста уговорки, само няколко от тях са поне имена на улици и на едно училище. Местните величия от последните петдесет години не правят изключение. Повечето от тях са още живи, но само бившите им любовници се сещат какви велики кметове или областни управители са били и то главно заради подарените им апартаменти. Достатъчно е да се върнем само в годините на демокрацията за да видим голямата благодарност на Врачани към онези, които са ги управлявали. Първият демократично избран кмет Чавдар Савов е потънал в забрава; любимецът на Партията Румен Стоманярски си отиде преждевременно от живота обиден, оклеветен и омерзен и от чужди, и от свои, след два успешни мандата; строителят на нова Враца Войслав Бубев също получи достойното признание за да не може да се покаже на улицата.

Второ, новият спасител трябва да е малко по-скромен и средно интелигентен, та поне да има представа какво означава да си кмет точно на този град. Защото трябва да си голям измамник или голям глупак да искаш да станеш. Най-страшното е, че не е достатъчно само да станеш кмет на Враца, но после трябва и да бъдеш.

Заклинанията, които ще чуваме от типа: “знам как и мога, но ще Ви го покажа, ама друг път” или “дайте ми 300 -500 – 800 дни /или лост от втори род и ще повдигна Земята/ и ще видите какво ще направя”, са вечните капани за наивници.

Трето: няма нужда да е непременно жертвено агне или камикадзе, готово да довърши нечий неосъществен мандат, а да подготви свой собствен такъв, който ще го остави усмихнат и гордо изпъчен поне върху стената на славата и позора в коридора пред кметския кабинет. Матросовците, които са готови да умрат за Партията или за Родината, или за Сталин също отдавна останаха в небитието и не са нужни никому, макар себеподобните им да пълнят пак политическото пространство.

На този град му трябва истински спасител, а не този с главната буква. Не човек, който да ни обещава какво може да направи за Враца, а ако е навършил 33 години да ни каже какво вече е направил за своя град. Не да ни показва какъв автомобил кара и колко успешен, но световно неизвестен бизнес има, а каква къща е съградил, какво семейство е създал и най-важното: като се обърне назад да види дали нещо вече е останало зад него. Иначе какво ще остане пред него и след него, но след мандата всички се досещаме.

Това е истината. Останалото е суета. Бълнуване на поредната пиянска компания, която ще излъчи един от групата си за да господства над битието и съзнанието ни. Или новоизлюпен ренегат, който е сменил досега поне пет партии и десет течения. Или поредния кариерист трето поколение второ качество, който най-после е намерил поле за изява, защото всички останали са вече омаскарени или не смеят да участват в следващата политическа авантюра.

След всичко казано, остана най-важното: Бог да пази Враца от Врачани – от кметовете й сами ще се пазим.

 Павел Икономов

Share

One Response to “Търси се спасителят”

  1. костура Says:

    Мито Цолов – кмет!!! Мито Цолов – кмет!!! Мито Цолов – кмет!!!

Leave a Reply