Още по едно рисувано, моля!

Една мисъл не ми дава мира от няколко дни.
“Няма достатъчно анимация на този блог!”
Питате защо трябва да има ли? Ами нали това си е моя блог, а аз гледам анимация в повече от 80% от времето си… Не, не преувеличавам. И нещата не се изчерпват с гледането на Cartoon Network 18 часа на ден, и със свалянето на пълно- и непълнометражни филми и гледането им в детайл по 10 пъти всеки, нито с ровенето по блогове на създатели, енциклопедии…
Ъъъ за кво говорех?
А, да, аз съм пристрастЕн към анмацията. Преди си мислех, че със споменаването на едно-две неща от време на време колкото да кажа кое харесвам ще мина някакси, но… Убеден съм, че имам какво да споделя по тази тема. И не само, че ще описвам какво ми харесва (и какво ми харесва В него), ами и ще оправя всички постове за анимация, които съм пускал досега. Едно от нещата, които ме дразнят, е че периодично трябва да обяснявам на закостенели хора, че анимация не е равно на “децко”. Анимацията е изкуство, в което не трябва да се съобразяваш с цветове, актьори, гравитация или логика. Свободно изкуство.
Има танцуващи по облаците хамстери, говорещи хладилници и сухоземни акули.
Мдаааам, свободата, Санчо.
Ще пиша за тези, които харесват анимация, за тези които ще започнат да харесват анимация, и за тези като Доктора, който не се интересува от анимация, но обича да чете какво пиша – нали, Доки?

Ще бъде забавно, обещавам ви.

Share

Leave a Reply