Експедиция Върбово

Тук.

Какво видяха набързо очите на челеби Архиватора:

1- чешма за пример.

 

 

 2- онзи район е царство на къщите с по три-до-шест арки.

3- войнишки паметник. Изрично качвам детайл, за да видите имената. Прочетете фамилиите на загиналите за България от цетъра на турлашкото царство: Жобичов, Цаниичов, Костоманавски… Кошутин?! Не, сериозно!!

Нататък: когато кметът ни отвори един склад, за да ни покаже единствената оцеляла икона от черквата, в него намерихме подборка от комунистически знамена, подпрени на църконни двери, знаме на БГ със стария герб, пишеща машина (пускам ги с етикет Забравени: старата азбука и стария герб) с букви, отдавна извадени от пазара на буквара. Тежеше толкова много, че не успях да я обърна, за да видя годината на производство. Но да речем – началото на последният век от миналото хилядолетие, че звучи по-така.

После – училището, затворено през `60-те, изглежда по-добре от такова във Враца, затворено лани. Сред графитите на Румънеца & Енчев и петолъчки се откроява предупреждението “не се чукайте в църквата”.

Още: снимка, на която тук никой не би обърнал внимание, но я качвам за

the friends abroad: photo 15 has all the classics of a Bulgarian village:

the elderly man fn a bench, dressed with blue workers’ clothes, a wife behind the fence, house, painted in at least 5 different colors, vine trellis, the never-without wooden green door, and the perfect condition Moskvitch, parked proudly right in front of the house. There is only one thing missing – the 3 centuries-old walnut-tree, but I bet it’s there, behind the house and we don’t see it.

В едно българско село не можем също така да минем без любопитна котка, пивница, облепена с некролози и заборавенъ пограниченъ кантонъ.

И те така те. Е гя е.

Share

Leave a Reply