На чела им левски знаци, в очите им плам, БУМ!
Ех, младост, ех радост, ееееей как ви завиждам, душици!
(ще променя заглавката на този блог на “Снимки, видео и коментари от местата но които искате да сте, но ви мързи да идете”)
Лагер Ботева поляна, 31 май 2008 – местност Речка.
Притичвайки с фотоапарата в ръка, попаднах на кръщението на младите походници.
Тук ги виждате, неочаквано обляни от кофата с вода.
ЕГ – Враца, винаги най-красиви и най-ритуални, строени с още една група за снимка, преди да разберат защо всъщност са там (т.е. предишната снимка). Липсваше ви Павлов, а? Ей ви го на, в целия си блясък:
Малка част от оф-лайн изложбата на Ботевия поход през годините:
Това е хорото, което се играеше отстрани на “сцената”. Може вече да ви прави впечатление, че ЕГ – Враца доминира в снимките ми, но ви уверявам, че е напълно заслужено – просто бяха много, навсякъде, и ентусиазирани (както винаги ни е подхождало).
Тук се опитваха да накарат една от походничките да излезе и да танцува на сцената; не успяха, но пък си заформиха хоро отстрани. После разбрах защо бяха толкова настоятелни – момичето беше много добро. Моите поздравления.
Ансамбъл “Нашенци” забавлява тълпата (най-накрая да снимам Ивета, след месеци фалстарт)
emZo, най-големия вело-ентусиаст на този поход, вече се съгласи другата година да сме повече, и по-организирани. Ще ви напомня, когато му дойде времето. Тази година имаше почти десетина велосипедисти – другата мисля да сме не по-малко от четиридесет.
Демонстрация по У-шу от трупата на Ганецовски.
Първото нещо, което ми се случи там, бе че дойде един човек да ме пита дали съм фашист. Явно групата на Атака продължава да прави ядове >:( въпреки, че униформата ми се различаваше доста от тяхната.
Прочие, защо в царството на камуфлажите и българските знамена, някой трябва да ме гледа странно заради патриотичния ми вид?
Срааам, майко, защо погиват героите в твое име, а после е срамно да носиш Байряка?
И такааа. Хубаво им е на децата, не ги мислете. Зачервени, с тен, усмихнати, малко мърляви, прегръщат се и плачат… Забавляват се – играят хора, волейбол, народна топка, има бира и кебапчета… кво повече, освен редовни душове?
(А, послепис – ако още един ми прати съобщение, че ме мрази заради тези репортажи, няма да отразя нито зарята, нито Околчица, и ще се направя, че съм в Ючбунар. Трийсе еднакви съобщения за един ден ми идва малко ненужно. Аз също не съм на похода. И аз искам да съм там, но успях да ида само за два часа. Пътят от София до Речка е два часа и половина; уикенд е, и ако не ви мързи, и вие, врачани-в-средец-пълдин-берея-доростол ще дойдете за по две бири, както направих и аз.)
) )
