Здравейте, приятели и читатели. Ще занимая за малко вниманието ви със суховати исторически справки. Къде за мен, къде заради медиите, къде за хора, с които отскоро се познаваме и не са запознати с последните години от Творческото ми развитие. Ето малко кадри от изложбите, в които съм участвал от 2003-та насам.

Тук, още млад-зелен, съм на сефтето си, в Арт-центъра. Изложбата е благотворителна. Участвах с две снимки, едната от които беше купена от тогавашния областен управител, д-р Антонио Георгиев. Явно е доста отдавна, щом единствената архивна единица оттогава е от GSM.

Това е участието ми в изложба на врачанските художници, пак в Арт-центъра. Този път участвах с шест от плетениците, които правех много често по това време. Тук вече имаме сканирана снимка. Уау.

Любопитно – не успях да открия публикувана снимка от изложбата в Европарламента в Брюксел. Тема: “Българското културно наследство. Красотата на манастирите във Врачанско”. Спечелих конкурс с фотоси на св. Иван Пусти.

Това са непубликувани снимки от първата ми самостоятелна изложба. Смешното е, че не съм присъствал на нея. Откриха я в 9 сутринта в общината в Криводол Добре, че беше баща ми да я снима, та да знам как да си я представя.

Това е кадър от “Манастирите…”, изложена във врачанския исторически музей, където стоя месец или два, преди да тръгне по градовете във Врачанска област. Не знам къде е била, нито колко време. Викнаха ме, като стигна до София.

Втора изложба в парламент – този път в софийския. Същите снимки, същата поза, друга прическа

Номер 7 в списъка на местата, и номер 2 като международна изложба: Франкфурт на Одер. Съвместно с още 6 фотографа от побратимените на Ф\О градове. Пет от мен, пет от Юлия, десет от Враца.

И стигаме до съвместната авторска „СлубФурт – впечатления от европейския град-близнак Франкфурт на Одер (Германия) и Слубице (Полша)” в читалище “Развитие”, Враца:

Така. Този пост беше заради милите, наистина мили думи “Добро начало” на няколко от посетителите. Мили и добре приети, но Исторически некоректни.

Благодаря за вниманието.

Подновявам достъпа до ранните дни на блога, в периода 01 януари 2007 – 1 май 2007, преди да го преместя насам, а после натам, и накрая да се върна където ми е мястото.

Легендите твърдят, че е все така забавен за четене и разглеждане, но предозирането причинява главобол.

Заповядайте, забавлявайте се.

П.С. поради серията миграции, накои снимки може да липсват. Ако срещнете проблем, кажете ми в коментарите и ще го оправя.

Този пост е обновен на 25 септември 2008 г., и съдържа всички постове по темата до тази дата в обратнохронологичен ред:

Фоторепортаж и откриване на манастира
Видеорепортаж за преосвещаването
Дни преди откриването на обновеният комплекс
Събора 2007
Изложба “Православие”
Откриването на оброчния кръст
Събора 2006
В манастира
Към и около манастира
Провалената експедиция

Още фотографии и странични истории, свързани с Манастира – на етикетите “Брюксел” и “EU Парламент”

В интерес на истината нямам нищо за разказване. Ето няколко снимки, пък като пристигнат от колегите други – и още ще кача.

Да напомня, че това не е самостоятелна изложба, а аз участвам в нея

Някой не е приел насериозно предупреждението ми да не идва, та се е опитал да влезе на изложбата
Те за малко и мене да не пуснат, завалиите – охраната на пропуска вика – Сигурен ли сте, че сте за Изложбата? Убеден съм, викам, друго не ми трябва тука :D ))
>>>>>
Dear friends abroad, the photo exhibition The Beauty of Vratsa’s Monasteries (containing my photos) that went to Brussels and the EU Parliament, was shown today in the Bulgarian Parliament. Not bad, eh?

Вече съм в музея – за щастие все още жив и в ролята на експонат :D

__________
Photos and video from the exhibition “The Beauty of Vratsa region monasteries”.
I won 1-st place, went to Brussels with it, and now the photos stay in the regional history museum.

Боян Пищиков, ПРАВОСЛАВИЕ – църкви и манастири от врачанския край.

Чудих се дали да си призная, ама хайде, нали сте мои хора… Де факто имам самостоятелна фотографска изложба. Уви, забутана е на далечно място (абе географски е близо, но е далеч, ако ме разбирате), а дори не съм присъствал на откриването й. След случая в Европарламента не мога да го приема като културното събитие на сезона, но ще си го запиша в CV-то.
Ето няколко от снимките от конкурса в Европарламента (първата – снимката победител “Земя като една човешка длан”), част от тези снимки са в изложбичката.