Предизборни глупотевини

Posted in Враца, Павел Икономов, писмена, работническо дело, сол-пипер on November 11th, 2009 by arhivatora

ПРЕДИЗБОРНИ ГЛУПОТЕВИНИ

Ма`ани, ма`ани, стана`аме за кашмер! – щеше да каже дядо ми, ако беше гледал предизборното студио „На Барекадата” и ако беше още жив, разбира се. Трябва да си наистина страшно безотговорен за да се покажеш на екрана на една национална телевизия без да имаш представа „кой си” и „какъв искаш да станеш”. И в желанието си да задоволиш най-долните си нужди да окепазиш своя град пред цяла България и пред света. Да плямпаш глупотевини на някакъв псевдоврачански диалект и да си мислиш, че и останалите са глупаци като теб. „Д`… тоа сурупуч” щеше да заключи накрая дядо ми и като истински врачанин щеше да се изплюе на метеното.

Това за дядо ми е бял кахър. Нито го има, нито може да види и чуе докъде я докарахме. От 130 години, това сигурно ще е първият път, когато Враца няма кого да избере за кмет не за четири години, а за някаква си година и седем месеца. Може би точно тази подробност изкара на гребена на вълната някаква странна политическа менажерия с претенции за власт, която или няма представа какви огромни проблеми има нашият град или изобщо не я интересува това. Изключвам, разбира се, няколкото медицински случаи, които се забелязват и без да се показват непременно по телевизията.

Наличната политическа класа на Враца явно недооценява добре ситуацията и трябва да се приготви да си понесе последствията. Дори не е нужно да правиш сериозни социологически анкети за да разбереш, че тези избори са предопределени, но и предварително обречени. Това ще бъдат по-скоро избори на отрицанието, отколкото на утвърждаването на тази политическа класа. Първо защото се очертава изключително ниска избирателна активност, която ще разчита само на някакви твърди ядра на полузадрямали политически субекти. И второ, защото значителна маса от хора ще бойкотира тези избори, намирайки си някакви по-важни занимания, като изваждането на грудките на гергините, например. Голям ще бъде и броят на недействителните бюлетини, в които хората демонстративно ще задраскат повече от един или даже всичките кандидати. И трето, защото практически няма избор. Няма да открия Америка като каже, че най-свещеното човешко право е правото на избор. Но изборът няма само положителен знак. Човек може и да не избере и колкото и да е парадоксално неизбирането също е избор.

Разбира се, политическите кукловоди могат да бъдат спокойни, защото на втория тур кмет на Враца ще бъде избран, та ако ще и сто души да отидат да гласуват, но това ще бъде началото на едно всеобщо неодобрение, което ще съсипе политическата кариера не само на спечелилия кандидат, но и на неговите партийни поръчители. Не е тайна, че врачанинът има дълга и отмъстителна памет и незачитането на неговото свещено право на избор ще има дълготрайни последствия.

Видно е, че основните политически сили имитираха издигане и обсъждане на кандидатури, затова и техните предпочитания нямат и няма и да имат широка политическа подкрепа. Трябва да се подчертае, че самите качества на кандидатите нямат абсолютно никакво значение и изобщо не са вземани предвид при номинирането им. В случая с управляващата партия ГЕРБ се търсеше просто необходимият и верният човек, който да довърши неуспешния мандат на забягналия градоначалник. В този смисъл д-р Константин Шахов е  заложник на един неосъществил се кметски мандат, защото този мандат не е само личен неуспех на инж. Тотю Младенов, но и на цялата му администрация. Вялата кампания на управляващите е израз на безсилието да се изправиш пред хилядите свои избиратели и да им обясниш защо този, който се кълнеше да загърби личния си интерес и кариера в името на Враца, остави града си на произвола на съдбата. И още, да докажеш, че през изминалите две и кусур години във Враца имаше кмет, кметска институция, кметска администрация и изобщо кметуване. Да дадеш отчет какво се свърши, за какво бяха изразходвани и докъде стигнаха средствата на общинския бюджет, като се има предвид, че предишната администрация на В. Бубев остави повече от 3,5 милиона лв излишък. За този отчет един Бойко Борисов не стига, че даже и целия Министерски съвет, дето ще се изреди да види Враца само заради изборите. Сега е времето да се покаже, че сериозната изборна победа за Парламента не е била случайна и стихийна, а зад нея стои подкрепата на хиляди симпатизанти и поддръжници, дали съгласието си да бъде променен политическия облик на нашия град. И най-важното, ще се разбере дали изобщо „има такава Партия” /Ленин/.

Кандидатът на БСП  Цветелина Дамяновска също е заложник на една неуспяла  политика, както и на провала на местния соцпартиен актив. В противовес на д-р Шахов, който трябва да разчита повече на чуждата харизма, тридесетгодишната икономистка трябва да използва целия си чар, младостта си и необвързаността си с досегашното управление на държавата за да спаси участието на своята партия в тези избори. Ще бъде чудо, ако жена стане кмет на Враца, но това в известна степен зависи и от самите жени-избирателки. Дамяновска, която е и магистър по право, има успешна административна кариера и гради образа на човек, който не носи отговорност за неуспехите на своите местни или централни партийни лидери.

Участието на Кирил Илиев в кметската надпревара за Враца е единствената интрига в предизборната игра, защото именно от него зависи дали ще има втори тур на изборите. Очаква се той да обере гласовете на онези, които искат с отрицателен вот да накажат основните политически сили, защото е единственият обявил се за независим кандидат. Избирателната система не дава много шансове за успех на независимите кандидати, но личните качества на бившия кадрови военен и уравновесената му визия могат да донесат изненадата, която да повлияе на основния изборен резултат.

Трябва да се очаква и значителен брой гласоподаватели да подкрепят екзотичния „борец за правда и за свобода” Стефан Чолаков, защото избирателите нямат друг начин да се подиграят с онези, които се подиграха с тях, като ги лишиха от правото да избират.

Създадени са условия не да се избира кмет на Враца, а да се покаже отношение към всичко, което става в държавата. И именно защото изборът е предрешен, кампанията трябваше да се използва за да се проведе откровен разговор за бъдещето на града, ако изобщо има бъдеще. На масата трябваше да се извадят не предизборните фантасмагории с неосъществимите мечти на кандидатите, а проблемите на гражданите – онези десет неотложни проблема на Враца, които могат и трябва да бъдат решени с нашите собствени пари като данъкоплатци. Бъдещият кмет на града трябваше просто да заяви готовност да ги изпълни и да подпише един своеобразен обществен договор със своите съграждани какво точно ще свърши за бъдещите деветнадесет месеца за да спре потъването ни.

Защото, както казва един известен врачански политик, толкова много сме потънали, че като погледнем нагоре виждаме дъното.

„Връ`а му го, кой шъ е кмет – щеше да каже дядо ми, ама този път нямаше да  е прав.

Сигурен съм.

 Павел Икономов

Share

Търси се спасителят

Posted in Враца, Павел Икономов, писмена, сол-пипер on September 25th, 2009 by arhivatora

Имам удоволствието да публикувам тук една статия, отпечатана във вчерашния Конкурент, подписана от Павел Икономов, на когото случайно съм фен.

 ТЪРСИ СЕ СПАСИТЕЛЯТ

/Четиво за кадровици и кандидати/

Врачани пак се оглеждат за поредния кмет. И този път няма да е толкова трудно, защото дето се вика вече всеки може да бъде. Стига да кажат отгоре. В този смисъл самият избор е предопределен. Няма нужда да се хабят партийните сили, да се охарчват партийните централи и да се облепва градът с гледжосаните физиономии на претендентите.

По-важното е, не онези отгоре, а онези най-отгоре да намерят подходящия кандидат и да дойдат да го “открекат” и “отсвирят” или обратното. В тази история няма интрига. И дано да не се спукат балоните, че голямо надуване ще падне в следващите двадесетина дни. Затова е безмислено да си тормозим съзнанието кой точно ще бъде кметът на Враца, защото със сигурност се знае поне какъв ще е: като визия, като манталитет и като всичко друго взето заедно. А той ще е като всичките досега: от министри през областни началници до шефове на общински фирми.

Илюзия е да искаме невъзможното и да вярваме в неосъществимото.

Безсмислено е даже др.Гъндев да се допитва по този важен казус до неговите партийни структури, защото там вече не се решава въпросът за кмета на Враца. Всяка друга дискусия само измества основния въпрос, а именно: кой беше кметът досега, какви ги обеща и какви ги свърши. Защото даже и вече да го няма, след изключително успешното кметуване, което доведе до ударното му издигане по Принципа на Питър, неговата кметска администрация продължава да работи или да не работи, по създадения тертип и оценката за нея е оценка за него самия.

Врачани навярно имат някаква представа за себе си и за своя град. И като се огледат безпартийно, вероятно виждат и разбират докъде сме я докарали. Даже ако са обективни ще се сетят, че кметът им е последният проблем. Изминалите два месеца показаха, че Враца си може сигурно и без кмет, и без областен, и без депутати, ако изобщо някой се интересува кои са и къде са.

Както казваше Великият комбинатор Остап Бендер: въпросът за Спасението на давещите се си е въпрос на самите давещи се. И хващането за поредната измислена кметска кандидатура е като улавянето на удавника за сламката. Тази кандидатура няма да грее в собствена светлина, а е само въпрос на пиар и реклама, което си е някаква форма на лъжа да речем.

И когато започнем да се оглеждаме за Човека, е добре да си спомним, че досега сме преживели всякакви опити да намерим най-подходящия.

Най-интересният от тях беше: какъвто и да е, но само да е Врачанин. Толкова ни беше дотегнало от ръководни борованчани, че появата на месията с врачански корен ни се видя единственият спасителен пояс в половинвековното давене. Този опит така и не успя по наши си – врачански причини. После беше експериментът с доказалия се по света и у нас строител-спасител, който и сам не разбра какво направи, та остана неразбран. Най-накрая повикахме Неволята да си дойде от София, а тя след като напусна министерската служба там, управлява , управлява и пак стана министър. Вероятно защото се видя, че има по-важни национални и световни задачи от съдбата на родния град или пък защото кметската работа не й прилягаше.

Време е тези, които подреждат пионките и пробутват някоя от тях по празната шахматна дъска за да стане цар и господар, да разберат че на Враца и трябва спасител. Не Котаракът в чизми или друг измислен герой от приказките на Шарл Перо; не партиен слагач с неизбистрен цвят и не неидентифициран обект от трети род, за когото първият ни въпрос ще бъде: КОЙ БЕШЕ ТОЗИ. На Враца и е нужен спасител – консенсусна фигура, която ще обедини усилията не на десетина приятели по маса или на стотина-двеста партийни активисти, а на тридесет хиляди врачани готови да променят живота на този град. Защото съдбата на нашият град е в ръцете на всички Врачани, а не на шепа властимеющи. Затова ни трябва по-широко скроен администратор, който да принуди най-после кметската институция да заработи и за благото, и в услуга на гражданите. Човек с европейски мащаби, който няма да посещава побратимени градове в цивилизованите държави за да краде тъпи идеи, а за да докара парите им, които да потекат във финансово атрофиралата  кръвоносна система на общинската икономика.

Що се отнася до този, който се е приготвил и е обречен да бъде новият спасител, то той би трябвало да знае предварително поне три неща. Първо, че за следващите две години ще трябва да се приготви да бъде увенчанан, разпнат и забравен точно като Спасителят, защото той ще е представител на новия политически елит.

А Врачани мразят своя политически елит – в минало, сегашно и бъдеще време. И затова го убиват още в зародиш или най-много след първия мандат. За сто и тридесет години досега е имало поне петдесетина кметове, още толкова околийски и областни управители и няколкостотин депутати, които са решавали съдбата на този град, но нито един не е оставил спомен след себе си. Имало е всякакви партийни разцветки: стамболовисти, радослависти, народняци, демократи, сговористи, фашисти, комунисти и още и още, а днес никой не помни имената им. С две-три изключения и то с доста уговорки, само няколко от тях са поне имена на улици и на едно училище. Местните величия от последните петдесет години не правят изключение. Повечето от тях са още живи, но само бившите им любовници се сещат какви велики кметове или областни управители са били и то главно заради подарените им апартаменти. Достатъчно е да се върнем само в годините на демокрацията за да видим голямата благодарност на Врачани към онези, които са ги управлявали. Първият демократично избран кмет Чавдар Савов е потънал в забрава; любимецът на Партията Румен Стоманярски си отиде преждевременно от живота обиден, оклеветен и омерзен и от чужди, и от свои, след два успешни мандата; строителят на нова Враца Войслав Бубев също получи достойното признание за да не може да се покаже на улицата.

Второ, новият спасител трябва да е малко по-скромен и средно интелигентен, та поне да има представа какво означава да си кмет точно на този град. Защото трябва да си голям измамник или голям глупак да искаш да станеш. Най-страшното е, че не е достатъчно само да станеш кмет на Враца, но после трябва и да бъдеш.

Заклинанията, които ще чуваме от типа: “знам как и мога, но ще Ви го покажа, ама друг път” или “дайте ми 300 -500 – 800 дни /или лост от втори род и ще повдигна Земята/ и ще видите какво ще направя”, са вечните капани за наивници.

Трето: няма нужда да е непременно жертвено агне или камикадзе, готово да довърши нечий неосъществен мандат, а да подготви свой собствен такъв, който ще го остави усмихнат и гордо изпъчен поне върху стената на славата и позора в коридора пред кметския кабинет. Матросовците, които са готови да умрат за Партията или за Родината, или за Сталин също отдавна останаха в небитието и не са нужни никому, макар себеподобните им да пълнят пак политическото пространство.

На този град му трябва истински спасител, а не този с главната буква. Не човек, който да ни обещава какво може да направи за Враца, а ако е навършил 33 години да ни каже какво вече е направил за своя град. Не да ни показва какъв автомобил кара и колко успешен, но световно неизвестен бизнес има, а каква къща е съградил, какво семейство е създал и най-важното: като се обърне назад да види дали нещо вече е останало зад него. Иначе какво ще остане пред него и след него, но след мандата всички се досещаме.

Това е истината. Останалото е суета. Бълнуване на поредната пиянска компания, която ще излъчи един от групата си за да господства над битието и съзнанието ни. Или новоизлюпен ренегат, който е сменил досега поне пет партии и десет течения. Или поредния кариерист трето поколение второ качество, който най-после е намерил поле за изява, защото всички останали са вече омаскарени или не смеят да участват в следващата политическа авантюра.

След всичко казано, остана най-важното: Бог да пази Враца от Врачани – от кметовете й сами ще се пазим.

 Павел Икономов

Share