Скакля тече наопаки

Posted in Враца, красивата Враца, Ония Обекти, работническо дело on April 1st, 2010 by arhivatora

Звъни телефона оня ден сутринта. Не вдигнахме. После звънна пак, но не стигнахме до него навреме. После се раззвъня за трети път.

- Юле – казах – иди да видиш къде е пожара.

- Ало – вдигна слушалката тя – Какво гори? Ква е тая паника?! Моля? КАКВО? Как така Скакля тече наопаки???!!?

Аз вече набирах служебния телефон. Скакля тече наопаки, пратете оператор.

Също така можете да видите и новината по случая.

Share

Експедиция Черепиш IV

Posted in arhivatora, photography \фотография, експедиции, Ония Обекти, работническо дело, фотография \photography on March 3rd, 2010 by arhivatora

Рових се в архивите на новооткритият, или по-скоро нововъзстановения музей на Черепишкия манастир.

Малко други неща мога да се сетя, които предпочитам да правя на трети март. При следващият удобен случай се разходете дотам да разгледате и вие. Ето ви един бърз, но непълен поглед:

Когато влязох, правеха копия на снимки с една сапунерка…. попитах – дали не мога да помогна? Помогнах :D

В Манастира има нова дърворезба с Иван Шишман; Велика България за 10 лева и класьор за снимки от змийска кожа; любимите ми снимки от тази серия са “Гроб на ръба на нищото” и “Тайният изход към гробището”.

Share

Експедиция Божия Мост през зимата

Posted in photography \фотография, Враца, експедиции, Ония Обекти, фотография \photography on January 29th, 2010 by arhivatora

 Отдавна исках да ида до това място – едно от любимите ми в района на Враца – през зимата, да го наснимам. И понеже сега тренирам да шофирам в снежни условия, иии понеже какво друго мога да правя в петък сутринта, освен да пробвам дали мога да затъна в канавките из полетата след пресен снеговалеж и поледица… Така де, на Голфтройката снегорин не му требе… та се занесохме…

Освен нашите, там имаше следи само от животни; беше интересно, защото следвахме един заек по старите коловози, и стигнахме до място, на което беше търчал напосоки, а след това беше пребягал полето с подскоци, борейки се за живота си от някое грабливо пиле…. Срещнахме и едно от пилетата, стискащо в ноктите си катерица…

Страхотно чувство е, да знаеш, че няма нито един човек наоколо (тъй като през лятото това е невъзможно), и красотите на Божия Мост са само за теб!

Та ето резултата от днешното фотосафари – приятно гледане:

Божият Мост през други сезони можете да видите тук: [01] [02] [03]

… а ако искате още, то попитайте за Божия Мост в търсачката на блога ми във ваше дясно >>>

Share

Следите остават

Posted in 100-те Обекта, photography \фотография, Враца, експедиции, забравени, Ония Обекти, работническо дело, фотография \photography on January 12th, 2010 by arhivatora

Как изглежда днес згориградският утайник, който на 1 май 1966 г. преля, причини потоп и погуби стотици хора:

Вкаменена шлака, полуразрушени преливници, стърчащи като кости от калта тръби, отровена земя и липса на живот; и така до стената в горния край. След нея реката е чиста, гората е тъста и природата е красива…

Мястото е много подходящо да се изснима в подробности, да се направи 3D и да се ползва за карта за някоя пуцаница, стига да се добавят няколко радиоактивни мутанти :D

За да си представите как са изглеждали последиците от потопа в града веднага след инцидента, вижте тук:

http://blog.arhivatora.com/?p=721

Share

Мемориален комплекс Балова Шума

Posted in photography \фотография, експедиции, забравени, Ония Обекти, работническо дело, фотография \photography on September 9th, 2009 by arhivatora

Този пост го пускам в чест на 09-тия час и 09-та минута на 09.09.09 :) което е и една от интересните дати в годината, които обикновено отбелязвам. Също така е категоризиран под Експедиции и Забравени.

Длъжен съм да кажа, след това място, второто ми най-любимо нещо за снимане (след забравените църкви) са забравените комунистически паметници; с този пост започвам и списъка си от Обекти, които не са на картата, но трябва да посетите (все още издирвам по-кратко име, нека засега да бъде Ония обекти)

И така – Мемориален комплекс Балова Шума, известен и като Паметника на за*баната х*йня, се намира на около километър от с. Гаврил Геново, със също така подходящо име, някъде в обширния район между Берковица и Чипровци; отбелязан е и на някои карти, но не на всички. Бидейки врачанин, мога да го сравня само с пл. Христо Ботев във Враца – та този за който ви разказвам е два пъти по-широк и три пъти по-висок от Ботев  – а може и обратното да е, важното е, че е много по-грандиозен и правен по същия тертип.

Намира се насред нищото, с настилка от бели и лилави (класическите за този район) плочи; някога е бил с поддържани храсти, но сега е обрасъл до неописуем гъсталак, рай за всички неща от които трябва да се пази човек – някои със зъби, някои с опашки…

Отначало не изглежда кой-знае колко впечатляващо:

balova_shuma01

След като преминеш първата пътека, пред теб се открива самия площад, а до паметника води втора, също толкова дълга пътечка. Тогава вече си даваш сметка за какво чудовище става дума!

balova_shuma02

Тази снимка за мащаб е от не по-малко от 50 метра от обелиска; всичките ми опити да застана пред него и да го хвана в един кадър се провалиха; този паметник е пракалено голям, за да бъде сниман отблизо.

balova_shuma03

Алергизиращите хвойни, предпоследен страж пред чутовното творение от златните години на Комунизама, са изградили пояс с човешки ръст около него.

balova_shuma05

balova_shuma04

Някога някой е оставил венец пред скулптурата; дори и след посъветването със специалист по озеленяване, възрастта му остава тайна; ясно е, че е на поне една година, и не повече от 50. 

balova_shuma06

balova_shuma21

Когато гледах тази скулпура, не се усетих, че нещо не е наред в нея. После забелязах, че едната ръка на смъртноранената в безмилостно жестоката борба труженичка (моля обърнете внимание на откровено мъжките й ръце) е отстранена чЕрез нехирургически инструмент; и освен това в композицията се оказа че липсва… поне един човек!

balova_shuma07

balova_shuma22

Майкооооw! Хората не са били двама а поне трима, както подсказва отделения цървул на постамента… друг въпрос е, дали митичният неизвестен селянин е носел на ръце бебе, или тризначките от Биг Брадър. Подобно на ръката на умиращата жена, и той е бил отстранен и предаден по съответния ред за – да речем – лагери за скейтбордове.

balova_shuma08

Ето, уважаеми читатели – Паментик на цървула. Символичен в няколко смисъла!

Култова снимка, нали?

balova_shuma09

Мащабна снимка: след експертизата се оказа, че моят #44 крак е около 4 и 1/2 пъти по-малък от неговия, въпреки, че от този ракурс не се ясно.

balova_shuma24

Целия този обелиск всъщност представлява цев на пушка, ведно с затвора и мушката. В него може да се влиза, както е видно на долните снимки. Тук обаче се обажда геният на архитекта, който е успял да скрие християнски кръстове – нещо безспорно немислимо по Ония времена; това, че те се появяват само, когато странните форми отстрани хвърлят подходяща сянка; предполагам, че за това е платил с някоя и друга годинка в Белене…

balova_shuma10

balova_shuma11

Подобно на много такива комплекси, и този си има барелеф и камера за вечен огън, създаден с най-добрите традиции на стилизираното комунистическото пропагандно изкуство; майка с две деца посреща освободителната червена армия (с мааааалки петолъчки на каските), НЕвъоръжени, но пък носещи бинокли; следвани от славянско селчество… Гълъби префръчат… Абе класика от учебника…

balova_shuma12

balova_shuma23

Следват, разбира се, три постамента с героични стихове за безсмъртни герои:

balova_shuma13

balova_shuma14

balova_shuma15

Вратата, която е стояла на входа на обелиска, отдавна е била нарязана и откарана за претопяване; геройство, имайки предвид очевидната й тежест и размери…

balova_shuma16

Вътре веднага ти се изяснява, че не се намираш на територията на Врачанска област, поради липсата на типичното Ь в края на известната дума.

balova_shuma17

Полилеят над входа е оцелял; предполагам, че очаква деня, в който ще се стовари върху нечия глава.

balova_shuma18

И тъй като в отношение на оставените след себе си паметници комунизма не се отличава по никакъв начин от религиите, това се очаква да е олтарния камък. Сърп и чук – учудени ли сте?

balova_shuma19

Ако сте, то това няма да ви учуди – думите на Ботев, вградени завинаги в камък, над съветския символ.

balova_shuma20

Препоръчвам тази дестинация на всички; такова мащабно нещо не е за изпускане и си струва отбиването от пътя за час, още повече, че в близост до него има и две кръчмета.

Гледайки подобни паметници, не спирам да си представям кацането на извънземните и чуденето им пред тези творения на човешката цивилизация, които ще стоят на мястото си векове, след като самите ние ще сме престанали да съществуваме…

И този пост няма да е завършен без лъжичка горчива мъдрост преди лягане:

Тежко и горко на народа, който оставя в такъв вид паметниците си, въпреки, че героите за едни са предатели за други; сигурен съм, че никой около мен не знае какво и кога се е случило на Балова Шума; Септемврийското въстание е извън учебниците по история за редица поколения, но българската кръв е българска, и паметниците са градени, за да се помнят уроците от миналото, били те велики или срамни.

Този пост ще бъде препратен и към Artificialowl.net, сайтът който събира забравените творения на човешкия род. За мен няма спор, че ще пасне прекрасно до Бузлуджа.

И дано не доживеем времето, в което Околчица ще изглежда така.

———-

Dear frinds abroad, this is the Balova Shuma Memorial complex in NW Bulgaria, a long-forgotten communist’s temple, an enormous place you should see in person

Още веднъж галерията с по-големи снимки, тъй като не мога да се разбера с wordpress-а

Share