Биосферен резерват Сребърна, един от 100-те НТ Обекта. Труден за достигане поради поствоенното състояние на улиците, труден за намиране поради малкото, счупени и неразбираеми табели. Труден за влизане поради дълъг ремонт.

Стана ли ви ясно?

Можете да си ударите печата, да си наемете бинокъл за левче, да погледате птиците и да си идете. Няма вода. И сянка. Нищо, тя баба ми (добруджанската) все на сянка ли е седяла да пие вода?

Вътре в музея, по мои спомени, можете да видите мумифицирани представители на резервата. Иначе сктрахотно място. Много искам да сложат уебкамери, за да наблюдавам пеликаните през нета.

Уф, дано и този пост не стана прекалено критичен, или поне хората които го четат да имат чувство за ирония.

Идете на Сребърна, страхотно е да видиш как кацат във водата пеликаните.

П. с. на снимките виждате Юлия, малкия ми племенник (да го заведа на Сребърна, нали съм му чичо), и любимия ми вуйчо Ваньо (всеки трябва да има по един вуйчо Ваньо), който навремето ме водеше и мен така… Времето не спира за никого, само поколенията се сменят…

Стоте национални туристически обекта – номер 33. Дванадесетият ми печат от лани, когато се сдобих с поредната си книжка.

Ние, от Враца, си имаме Леденика. Тя е една много добра мерна единица в света на пещерите. Следователно всичко е по-късо, по-топло, или шаренко от Леденика.

Съева дупка е по-малка като дължина, че и по-топла, но в сравнение с – да речем Магурата – е невероятно богата на образувания. Съева ми стана една от любимите пещери из родината. Много ми хареса вътре, и не виждам какво друго бих могъл да кажа по темата.

Един от стоте национални туристически обекти – номер 30 – е пещерата Проходна и Националният дом на пещерняка.

Пещерата е известна и с това, че е била декор за няколко филма.

Слизайки от колата, дъвчейки милинка, очите ми попаднаха на входа на този тунел и ченето ми увисна. Няма снимка, която да покаже истинският мащаб на това чудовище сред пецерите. Абсолютно задължително е да се отиде дотам!

Когато застанах под Окната (или Очите, както ги знаем ние) имах чувството, че вися надолу с главата в носната кухина на някакво огромно чудовище… Най интересното беше, че вътре в дъблините на Проходна има обхват; така че, стоейки там се обадихме на роднини и приятели, за да ги поздравим…

За съжаление Пещерняка – страхотна сграда, изсечена в скалата на 90 метра над Искъра – е в трагично състояние. Напълно съжалявам, че се наложи да спим в него. Праш, мухъл, влага, липса на вода и ток, душ въру клекалото… такива неща абсолютно убиха чувството от околната гледка и приятното прекарване. Препоръчвам като ходите натам да опънете палатката пред дома

За финал – един залез над Карлуково и гледка на лудницата през нощта – дето казват, в дефилето една лудница, за Наполеоновците, а на скалите друга – за дупкаджиите.

Обект #87

Нова, което ми хареса най-много, са скритите в дуварите ел-табла. Страхотно красиво място.

Обект 47.

Само две неща искам да изкритикувам: сменете знамето (освен ако не е участвало в някоя от балканските войни, защото така изглежда), и обезопасете терена; стъпалата са хлъзгави от честа употреба, скалите са стръмни; под знамето някой си беше разбил главата точно преди нас, и е по-добре да избегнем инциденти като това, което се случи скоро на Царевец.