На вниманието на туроператорите от срещата на 17-18 март в хотел Хемус:

Posted in 100-те Обекта, photography \фотография, Враца, експедиции, красивата Враца, работническо дело, разкопки, св. Иван Пусти, фолклор, фотография \photography on March 18th, 2012 by arhivatora

Изваждам връзки към нещата, за които говорихме тези дни, за да ви улесня.

Снимките от презентацията са тук.

-

Книгата “Враца – в търсене на забравеното име” е тук.

-

Бистрешки манастир св. Иван Рилски-Пусти (Касинец)

Манастира

Освещаване

Възстановяване

Преди възстановяването

-

Природен феномен  Божия мост през зимата

Божия мост веднъж, още веднъж, и за последно.

Лиляшката крепост при феномена Божия мост

-

Нощ в музея и правене на хляб от лимец по неолитна технология

Археоложки демонстрации по правене на глина и хляб от лимец по неолитна технология

-

Международен етнофест Врачанска пролет 2008, и още веднъж

Международен етнофест Врачанска пролет 2011

-

ТВ репортажи за събитията в календара на Ботеви дни 2011

Градът на първи юни – ден на Враца

Фестивал на традиционните български занаяти “Златни ръце български”, с. Челопек

Фестивал на занаятите в етнографски комплекс св. Софроний Врачански

Куртпашовата кула отвътре

Нощ в музея – етнографски музей

Водопадът Скакля тече наопаки

пещерата Леденика

Шупловица

Вола OpenAir Фест

Етнографски музей

-

Надявам се визитата да ви е харесала, с удоволствие ще отговорим на всички ваши въпроси за тези или други места за посещение в района. Благодаря ви за вниманието, и ще се радвам да се срещнем отново.

Гледка от местността Погледец

Share

Книга за манастира св. Иван Пусти

Posted in arhivatora, photography \фотография, работническо дело, св. Иван Пусти on January 25th, 2012 by arhivatora

Излезе от печат книжката на регионалното краеведско дружество – Враца за Бистрешки манастир “Св. Иван Рилски (Пусти) – Касинец”

В нея са публикувани и няколко мои снимки, включително тази, която ме прати в Европарламента в Брюксел :)

За тези, които не следят този блог от началото, ще кажа, че имам дълга история с този манастир, и можете да прегледате тези архиви.

 

 

 

Share

Ретроблог

Posted in arhivatora, BaSSeiN, brussels, bruxel, eu parliament, photography \фотография, анимация, Враца, Доктор`с Го-Го Бенд, драсканици, експедиции, емоционална нестабилност, забравени, изкуство, котки, красивата Враца, музи, музика, Ония Обекти, писмена, работническо дело, св. Иван Пусти, сол-пипер, тарейра, фолклор, фотография \photography, Що каа Икцо от нонстопа... on November 11th, 2010 by arhivatora

Подновявам достъпа до ранните дни на блога, в периода 01 януари 2007 – 1 май 2007, преди да го преместя насам, а после натам, и накрая да се върна където ми е мястото.

Легендите твърдят, че е все така забавен за четене и разглеждане, но предозирането причинява главобол.

Заповядайте, забавлявайте се.

П.С. поради серията миграции, накои снимки може да липсват. Ако срещнете проблем, кажете ми в коментарите и ще го оправя.

Share

Притури се планината

Posted in photography \фотография, Враца, св. Иван Пусти, фотография \photography on July 14th, 2009 by arhivatora

Ниска мъгла се стеле над Бистец и манастира “Св. Иван Пусти”

Share

св. Иван Пусти

Posted in photography \фотография, експедиции, св. Иван Пусти, фотография \photography on May 6th, 2009 by arhivatora

Актуално състояние към началото на туристически сезон 2009:

Манастирът функционира; добавени са беседки с място за доста хора, водата е вкусна както винаги. Строителните работи продължават, вече встрани – подсилва се почвата против свлачища, а стенописите в пещерата с ав процес на възстановяване.

И да, тритоните все още са там.

По скромното ми мнение – дестинацията е готова за този сезон.

За хората, които отскоро четат блога ми – вижте етикета “Св. Иван Пусти” за повече подробности и снимки. Ако пък ви се прииска да се разходите натам - дайте знак.

Share

Освещаването на манастира "Св. Иван Рилски" – Пусти

Posted in photography \фотография, св. Иван Пусти, фотография \photography on September 11th, 2008 by arhivatora
“…Темни, пусти монастири, мале, дива планина,
цар ке оди с войска, мила мале, в бела черкова…”

Този цитат от песента “Царя Фружина” на Исихия безспорно е писан за “Иван Пусти”.

:: на снимката :: Манастирските ливади се превърнаха в паркинг; последните коли бяха паркирали на половин километър от първите.
Ходенето до манастира никога не е било лесно. Преди пътят представяше два изровени коловоза; при по-силните дъждове горните слоеве на почвата се отмиваха и от земята застърчаваха останки от керамики и железа. И сега, по новият циментов път, също не е лесно.
:: на снимката :: Нопопрокараният циментов път до светинята олекоти до известна степен изкачването, но не и “леката денивелация”.
Винаги съм разказвал, как стръмният път сякаш нарочно е създаден, за да изцеди всичките ти сили, та в момента, в който стигнеш до чешмата, да откриеш лечебните й свойства.

Хиляди бяха тези, здрави, куци или кьорави, които пъплеха нагоре по склона.

:: на снимката :: Дълго след края на службата, хора от Враца и съседните села продължаваха да изкачват стръмните склонове към манастира.
Обичам да отивам на това място и да стоя възможно най-дълго време, освен в редките случаи, в които хиляди “религиозни поклонници” запъплят нагоре за храмовите празници и ги превръщат в селски събор. Когато там няма никого, усещам силата на природата, която извира от това място; ако се подпра на древните зидове на църквата, сякаш ме обгръща топло мъхесто одеало, което ме успокоява; обичам всеки лъч светлина, който прониква през иначе нелицеприятните пролуки в разрушените стени. И винаги се чувствам чист и добре дошъл, и никога не помислих, че е грозно.
С един приятел преди дни се шегувахме, че тъй като това е поредното освещаване на храма, по-скоро поповете ще реинсталират уайерлес-връзката със сървъра. Но историята на манастира е далеч от забавна – многократно разрушаван и изоставян… А предупреждението на светиите от стените, с избодените очи, вече не се усеща сред миризмата на кебапчета и джангъра на циганския оркестър.

:: на снимката :: Храмът бе осветен лично от нвп врачанският митрополит Калиник.

:: на снимката :: Неизброимото множество миряни – според някои близо 2000 души – слуша тържествената служба по освещаването.
Минути по-късно тези хора в желанието си да се докопат до плик с питка, евтино кебапче и бутилка вода вече се изпотъпкваха и блъскаха; едва час след освещаването – поредното – на храма, една от лампите вече висеше счупена сякаш с врат, скършен на две от хора, които дори не знаеха, че църквата и скалите са осветени нощем и се виждат отдалеч.
Нима бях заобиколен от озверели от глад хора, чийто живот зависеше от едно евтино кебапче? Бих могъл да приема – и простя – гладът, но уви, пред себе си виждах нещо по-лошо, чието място не беше тук, на това място и в този момент.
Проклета човешка алчност!
Белокоси миряни, които правят мен, човек нерелигиозен, да изглеждам като смирен агнец божи…

:: на снимката :: Тъмната страна на българина – белокосите миряни се изпотъпкват за питка, кебапче и вода. :: на снимката :: В деня на откриването една от лампите вече висеше със счупен врат.
Когато тълпата се струпа, за да получи малко курбан чорба в пластмасова чашка (повечето ръце държаха тенджери) започнаха да се блъскат и протягат ръце, сякаш Човекът с черпака е целебна икона… Местните хора, които го познаваха надаваха глас:
- Серго… Серго…- молеха се те – сипи тука малко! Дай малко и на нас…!
Не бих искал да съм на неговото място – сред десетки протегнати, молещи се ръце…
- Спокойно! – казваше той – Чорба има за всички – а около него се трупаше огромна купчина от празни казани.
- Серго, Серго – настояваше някакъв човечец, прибутващ явно дъщеричката си напред – я сипи на тва момиченце да не чека – А аз си мислех как в храма и пред хляба всички сме равни…
- Спокойно! – повтаряше Серго и продължаваше да разсипва чорба – Има за всички; а на тебе ще сипя най-накрая, като остане най-гъстото.
- Ааааа – задоволства човека и каза на щерка си – убу, недей сега се протяга. Ама стой тука, да не свърши.
- Спокойно, чорба има за всички – като мантра повтаряше Серго, но аз вече не слушах.
В природата ми е в такива моменти да махна с ръка и да оставя мравуняка зад гърба си; но реших, че точно на този ден и точно на това събитие съм заслужил порцийка от курбана. И вместо да се поддам на боричкането направих друго – седях съвсем спокойно, и с кротце и с благо ще изчакам да видя ще се доредя ли.
Доредих се.
И не ми отне нито много време, нито нерви.

:: на снимката :: Репортажният ми шедьовър от събитието – борбата прави чорбата.

Гледах множеството, извило три кръга хоро около храма, и се питах – де бяхте, когато черквата бе застрашена от разпадане? Де беше живата верига, подаваща си тухли четворки, кофи с вар и тук-таме щайга с домати? Не ви ли беше криво да ситните коло пред изкъртените, висящи на пантите си двери храмови?:: на снимките :: Ситно се оро виеше край поповите вратници – за пръв път върху каменна настилка.
:: на снимката :: Нов-новеничките бели стени на храма вече носят белези от първата служба; аз аз го приех с усмивка като знак на повторното оживяване на района. Свещите обаче бяха прекалено много и се стапяха за секунди.
:: на снимката :: Членът на инициативният комитет – баща ми Огнян Пищикв – разказва на кмета на община Враца Тотьо Младенов за новооткритите стенописи зад арките.
:: на снимката :: Реставраторът обяснява на депутатът Иван Иванов за различните исторически слоеве по стените. Иванов е един от хората, на които винаги им личи по широката усмивка колко много им харесва мястото, на което се намират.
:: на снимката :: Новата “фън шуй” камбанария на манастира.
:: на снимката :: Свещеният тракийски извор, в който са къпани хора, страдащи от шизофрения, се използва за изстудяване на евтина лимонада. Нима не е прокълнато племето, хвърлящо фасове в изворите си?
:: на снимката :: Поклонниците бяха изпълнили всички кътчета на околността.
Трябва да призная, че очарованието на това място, в което съм влюбен, вече не съществува. Не бих могъл да си изкривя душата – тежко ми е сега да гледам бездушното циментово покритие, но още по-тежко щеше да ми бъде ако черквата не съществуваше повече.
Много, много по-тежко.
-
Мога гордо да кажа – аз имам пръст в това богоугодно дело. По моя си начин.
Бродих по чукарите, за да заснема състоянието на манастира в най-лошите му дни; бях, когато първият човек почука с лъжичка по чашата си с кафе при основаването на инициативния комитет; бях на разговорите с дядо Калиник, при началото на реставрациите и в края им, и лазих из трънаците в полето, търсейки “един камик с букви некви“.
Не веднъж и дваж ме будеха различни хора с репликата “Трябва ни архив…” – за всички видове медии, презентации, отчети за разходи…
Това бе моят начин да помогна – със снимките си.
Те пък ми отблагодариха, когато ме пратиха до Брюксел.

:: на снимката :: Манастирът “Свети Иван Рилски” – Пусти/Касинец в деня на преосвещаването си, 7 септември 2008.

И какво очаква манастира сега?
Статусът му се промени от “изоставен” на “действащ”; там вече има монаси, които го обгрижват. Областният управител д-р Антонио Георгиев заяви неколкократно намерението си да го превърнат в туристическа дестинация; след 20,30 ч вечерта до полунощ църквата и скалите около нея са осветени, и озаряват Балкана от километри.
Аз вече няма да мога да се скривам сред старите му, обрасли с мъх стени, но ще се качвам да го наглеждам – за да броя тритоните, да си наливам вода, и да водя гостите си първо там – и ще соча с пръст хоризонта и ще им казвам – сега отиваме там, отсреща, на Божият Мост, да проверим дали манастира се вижда оттам…
Каня ви. Хубаво е.
Share

Репортажът за св. Иван Пусти

Posted in св. Иван Пусти on September 9th, 2008 by arhivatora

[видеолинк]

Share

Освещаване на "св. Иван Рилски" – Пусти

Posted in photography \фотография, св. Иван Пусти, фотография \photography on September 8th, 2008 by arhivatora

Този дългоподготвян и чакан репортаж ще се случи или по-късно днес, или утре; една-две снимки за апетит:
“Св. Иван Рилски” – Пустиножител, актуален вид към 07 септември 2008:
Борбата ка курбан-чорбата:
До утре.

Share

Манастир "Св. Иван Пусти" 2.0

Posted in photography \фотография, Враца, св. Иван Пусти, фотография \photography on August 22nd, 2008 by arhivatora
Здравейте, драги читатели. Отворете си нещо студено или си налейте нещо топло да пийване, защото това ще е един от редките дълги постове, които правят този блог интересен и регионално значим :)
Снимките, които ще видите, са готови за качване от седмица вече, но преди да кацнат тук, намериха място в една брошура, един вестник, едно списание за архитектура и една новина по телевизията.
Ето ги и при мен, ведно с коментарите от извора.

Пещерният манастир Св. Иван Рилски, известен като Бистришки манастир и Иван Пусти; противно на глупостите, писани в Уикипедия, това име идва не от запустелия му вид, а от другата дума за отшелник – пустиножител, какъвто е бил Иванъ, що е живелъ въ великата Рилска пустиня.
Това светещото бяло нещо е църквата. Преди не изглеждаше така.
Ще си поиграем на “преди-и-сега” и “открий разликите”. Ето ви гледката преди и сравнете със сегашната:

Това е манастирът преди и сега:
Репортажната ми снимка:
Вътрешен вид на църквата в момента:
По време на реставрационните работи, зад арките бяха открити оцелели стенописи от XI век – доста по-рано от очакваното. На долната снимка виждате такъв стенопис, все още неизваден. Това е извадено зад едната арка – част от воин-светец, все още не е установено кой.
- Странно е, много е странно – говореше ми реставраторът – има нещо странно в тези стенописи. Уникални са! Според каноните на тази стена трябва да са лечителите, а ние откриваме войни… Това не е нормално!
Преди, когато влизах в църквата, тези стенописи ги нямаше. Когато сега ги видях, ми увесна ченето. Това – от ясно по-ясно – са св. св. Константин и Елена.
Първото нещо, което ми хрумна, когато видях тези медальони, бе – оле, ето това е древен Рим. Вгледайте се просто…
Слой върху слой – под лъва и змията, че и човека с носията, се появява втори слой стенописи, с половин хилядолетие по-стар от горния:
Три слоя един върху друг: Под коленете на един светец се вижда брадата на друг; под тях пък, ни в клин, ни в ръка се вижда фрагмент от дрехата на трети светец, ползван за запълни празните места на стената в неизвестен все още период:
Над абсидата има фриз, с който реставраторите са особено горди; това са преплетени змии – детайл, непознат на стенописите досега. Ведно с нетипичното разположение на светците, това означава, че тази църква е строена толкова отдавна, че не познава концепцията за православен канон.
Тук ушите ми започват да изтръпват.
Та нали се твърди че Иван Рилски е живял в Постницата? Дали все пак няма да се окаже наистина, че манастирът е един от първите в българските земи?
Божке, та стенописите са от X-XI век… Това е от преди по-по-по-лани…
Ето го фризът:
Прозорците вече имат дограма ;) Този детайл е по-лицеприятен, отколкото пластмасовият полилей…
Най-добрата новина – мини-тритоните, които живеят в свещеният извор в пещерата – поизчезнали в последните две години – са се завърнали. Ей в тази дупка има два броя опашатковци. Чак ми се доплака от радост, когато ги видях.
Умните цигани-затворници, които кОпат около извора ни обясниха, че сме глупави, и че това са попови лъжички. Мдам, петсантиметрови попови лъжички, да.

Последната снимка – моля простете ми лошия й вид, почти насляпо я правих – е панорама от средата на пещерата; всъщност започва от земята, преминава през тавана и свършва отново на земята… Предполагам, че отново ще я направя някой ден при по-добри условия.


А това е богоугодното ми дело от вчера – в тази новина (видеолинк) има още подробности, така че чуйте я. Освещаването на манастира е на 7 септември.

Припомням ви списъка с предишните постове по темата.

Share

св. Иван Пусти, версия 1.9

Posted in brussels, bruxel, eu parliament, photography \фотография, Враца, св. Иван Пусти, фотография \photography on August 18th, 2008 by arhivatora

Този пост е обновен на 25 септември 2008 г., и съдържа всички постове по темата до тази дата в обратнохронологичен ред:

Фоторепортаж и откриване на манастира
Видеорепортаж за преосвещаването
Дни преди откриването на обновеният комплекс
Събора 2007
Изложба “Православие”
Откриването на оброчния кръст
Събора 2006
В манастира
Към и около манастира
Провалената експедиция

Още фотографии и странични истории, свързани с Манастира – на етикетите “Брюксел” и “EU Парламент”

Share