Keep calm

Posted in емоционална нестабилност, сол-пипер on January 31st, 2013 by arhivatora

BB2wwndCYAAT-hj.jpg large

Share

Протест за ЕГ – епизод 2

Posted in photography \фотография, Враца, работническо дело, сол-пипер on March 30th, 2012 by arhivatora

Снимки от протеста против управлението на Езикова гимназия “Йоан Екзарх” – Враца на 30 март пред РИО (Враца):

Видео от ТВ Враца:

На учениците им е било забранено да присъстват, но за сметка на това пък рязко се увеличиха представителите на ЕГ от предишните випуски.

Снимки, видео, коментари, фейсбук събития и отворено писмо по темата – ТУК.

Share

[Осъвременено] Протест в ЕГ “Йоан Екзарх” – Враца

Posted in Враца, емоционална нестабилност, работническо дело, сол-пипер on March 27th, 2012 by arhivatora

Видео и снимки от протеста срещу уволнинеята в ЕГ “Йоан Екзарх” – Враца

Ето новината на ТВ Враца, и новината от в-к Конкурент.

Снимки от Архиватора:

Ето откритото писмо до врачанската общественост, което беше пуснато по медиите преди няколко месеца, за което се счита, че е в дъното на серията напускания и уволнения.

Фейсбук събитието, в което се организира протеста.

И за финал още една статия от в-к Конкурент.

Вчерашния текст:

Бях на протест. Чувствам се (1) доволен от заявяване на позиция, и (2) представител на изчезваща раса динозаври. Освен да кажа “Ех, навремето какви протести правехме” ми остава само да покажа няколко снимки. Забележка – аз закъснях и голяма част от протестиращите се бяха пръснали вече.

Share

Ретроблог

Posted in arhivatora, BaSSeiN, brussels, bruxel, eu parliament, photography \фотография, анимация, Враца, Доктор`с Го-Го Бенд, драсканици, експедиции, емоционална нестабилност, забравени, изкуство, котки, красивата Враца, музи, музика, Ония Обекти, писмена, работническо дело, св. Иван Пусти, сол-пипер, тарейра, фолклор, фотография \photography, Що каа Икцо от нонстопа... on November 11th, 2010 by arhivatora

Подновявам достъпа до ранните дни на блога, в периода 01 януари 2007 – 1 май 2007, преди да го преместя насам, а после натам, и накрая да се върна където ми е мястото.

Легендите твърдят, че е все така забавен за четене и разглеждане, но предозирането причинява главобол.

Заповядайте, забавлявайте се.

П.С. поради серията миграции, накои снимки може да липсват. Ако срещнете проблем, кажете ми в коментарите и ще го оправя.

Share

TV7 не е в час

Posted in arhivatora, Враца, работническо дело, сол-пипер on July 9th, 2010 by arhivatora

И като казвам “не е в час” имам предвид завоалирана псувня, разбира се.

По отношение на стамболския дуд във Враца, ТВ7 отново твърди, че е първата медия, която съобщава за случая.

Не е нито първата, нито втората, нито даже и третата медия, която съобщава за случая. Не само това, ами и материал за това беше излъчен по bTV, които играят в същия отбор…

…така, че…

Share

Сер-ял

Posted in работническо дело, сол-пипер on April 11th, 2010 by arhivatora

Искам да кажа нещо малко преди премиерата на един сериал…

Нито всичката драматична музика на света, нито дълбоките басови гласове, нито рекламирането по три пъти във всеки рекламен блок, още  по-малко окупирането на печатните медии не може да ви помогне.

Колко струва да извършиш престъпление, колко струва да се влюбиш, колко струва да разплачеш момиче… особено ако не си го обичал…

Имаше наскоро още един, ама същия, напълно същия опит за сериал, пак с маски, драматична музика и плътни гласове, за тайни и забранени любови и намсиквоси, и май е нужно да ви напомня какво се случи с него – изпадна толкова, че трябваше вътрешни хора  да влизат по форумите и за питат Що спряхте култовия филм.

Нищо от това, което правите, не променя факта, че не можете да направите грамотен сериал, нито с пари, нито с хора, нито с реклами.

Не можете.

Благодаря ви за вниманието, ще се видим в късните новини, когато ще ми кажете как сте затрупани от положителни мнения за култовия – вече – сер-иял.

Share

Враца >> Архиватора >> медии

Posted in arhivatora, photography \фотография, Враца, красивата Враца, работническо дело, сол-пипер, фотография \photography on March 18th, 2010 by arhivatora
стамболски дуд във Враца
стамболски дуд във Враца
Разхождаме се веднъж из дъждовномъглева Враца с Юлия – благословени да са очите й, които виждат какво ли не – и тя ми показа едно дърво, което растеше от прозореца на приземния етаж на една къща; лежеше на земята, но въпреки, че изглеждаше като отсечено, беше живо.
Учуден бях, че не съм го виждал никога, и си обещах да го снимам при следващата възможност. Мина доста време, и при една от разходките си, минавайки пак оттам го щракнах, въпреки че беше още ранна пролет и нищо от красотата му все още не се виждаше. Нищо, ще го снимам да го има в архивите, че знае ли се другия път дали ще е там?
Както го снимах, така и го оставих забутано из директориите, без да го кача веднага – аз така и така не качвам всичко винаги и веднага; за къде да бързам, нали съм го снимал вече…
Мина доста време – нека го наречем символично една година; ровейки из директорията “за качване” попадам на снимките на дървото, и ги пускам на блога с етикет Красивата Враца. Щото, нали, това прави Архиватора, показва красивата Враца на тези, които искат да я видят; защото Враца е красива.
След Х време, да го наречем почти година, въртейки палци на работа, се сещам, че можем да го снимаме и за новините – зер моя екип Пеневата чета се занимава с куриозите из района. Предлагам го на колежката Моника Пенева, тя започва да пищи от радост, щото то си е хубаво и интересно, и се взима решение да се направи материал по темата, ама после, като е по-добро времето. Е във Враца “хубавото време” имате да го чакате, та при една от експедициите ни за ненормалщини из града се спряхме и спретнахме един материал набързо, който остана за утре, щото да питаме и хората дето са в къщата, па то маняна беше пък ден с по-важни неща, и айде после… и след Х време материала за дървото все пак вижда ефир и репост на 24 февруари. На 17 март по ьТВ се излъчва познайте какво… материал за стабмолския дуд. Сниман очевидно незабавно след нас, но излъчен вчера, щото и те пълнят ефира с каквото има, когато може…
Защо го казвам?
За да се изпъча, че новинка, дадена от мен се е промъкнала в национален ефир? Не. Това се случва постоянно – предишният случай беше скандала с дипломите в медицинския колеж; вие не знаете, но тъмната сянка в дъното на новините по темата съм аз.
Че ьТВ са крадлива медия, която се прави, че никой друг освен тях не съществува? Не! Това ние вече много добре го знаем.
Казвам го, защото ьТВ са тенденциозна медия, която използва Враца за сандък със скандали, и пуска от тук само материали с ключови думи простак, беден, селянин, пиян, открадна, простреля, приби, напсува, измами и запали. Защото е удобно да имаш една локва с кал, на която винаги да разчиташ, че можеш да извадиш гнЯс от нея, та всичко в сравнение с нея да е по-чисто, нищо че навсякъде е точно толкова кално.
И за мен е удоволствие, че в схемичката им се промъкна нещо красиво от красивата Враца. Моята красива Враца.
Защото всяко дребно нещо, което правим, има отражение в околния свят по един или друг начин.
Както пише на една стена в Софеата “Мисли глобално, действай локално”.
Благодаря за вниманието :)
Share

За игрите и обучението

Posted in сол-пипер on January 9th, 2010 by arhivatora

По празниците търсех някоя занимателна игра. Избор – голям, при това са навлезли побългарени варианти на световоизвестни игри, като БГ монополи и прочие. Попаднах на нещо, наречено Историческа игра за България. На кутията имаше карта на Балканите без граници и римски воин. Учуден, попитах – не някого конкретно – “защо по дяволите има римски войник там, толкова ли нямаше кой да драсне един от нашите стереотипи?”, а продавачът отговори – “Е, то е за деца…”

Е чудесно, това напълно го оправдава, така ли?

В съседния магазин продаваха нещо, наречено “Траките”. Нищо повече от шах с корица на български, но все пак – къстъм. На кутията се мъдреше средновековен западноевропейски рицар.

Е добре де, имаме много точна представа за въоръжението на древните траки, млез в ш!!!ния музей, питай гугъл, гледай филм за гладиатори!!

Дизайнерите на тези продукти да се считат за поздравени с цветна врачанска пословица с осем думи, водоравно.

И им пожелавам да не работят повече в тази сфера.

Share

Предизборни глупотевини

Posted in Враца, Павел Икономов, писмена, работническо дело, сол-пипер on November 11th, 2009 by arhivatora

ПРЕДИЗБОРНИ ГЛУПОТЕВИНИ

Ма`ани, ма`ани, стана`аме за кашмер! – щеше да каже дядо ми, ако беше гледал предизборното студио „На Барекадата” и ако беше още жив, разбира се. Трябва да си наистина страшно безотговорен за да се покажеш на екрана на една национална телевизия без да имаш представа „кой си” и „какъв искаш да станеш”. И в желанието си да задоволиш най-долните си нужди да окепазиш своя град пред цяла България и пред света. Да плямпаш глупотевини на някакъв псевдоврачански диалект и да си мислиш, че и останалите са глупаци като теб. „Д`… тоа сурупуч” щеше да заключи накрая дядо ми и като истински врачанин щеше да се изплюе на метеното.

Това за дядо ми е бял кахър. Нито го има, нито може да види и чуе докъде я докарахме. От 130 години, това сигурно ще е първият път, когато Враца няма кого да избере за кмет не за четири години, а за някаква си година и седем месеца. Може би точно тази подробност изкара на гребена на вълната някаква странна политическа менажерия с претенции за власт, която или няма представа какви огромни проблеми има нашият град или изобщо не я интересува това. Изключвам, разбира се, няколкото медицински случаи, които се забелязват и без да се показват непременно по телевизията.

Наличната политическа класа на Враца явно недооценява добре ситуацията и трябва да се приготви да си понесе последствията. Дори не е нужно да правиш сериозни социологически анкети за да разбереш, че тези избори са предопределени, но и предварително обречени. Това ще бъдат по-скоро избори на отрицанието, отколкото на утвърждаването на тази политическа класа. Първо защото се очертава изключително ниска избирателна активност, която ще разчита само на някакви твърди ядра на полузадрямали политически субекти. И второ, защото значителна маса от хора ще бойкотира тези избори, намирайки си някакви по-важни занимания, като изваждането на грудките на гергините, например. Голям ще бъде и броят на недействителните бюлетини, в които хората демонстративно ще задраскат повече от един или даже всичките кандидати. И трето, защото практически няма избор. Няма да открия Америка като каже, че най-свещеното човешко право е правото на избор. Но изборът няма само положителен знак. Човек може и да не избере и колкото и да е парадоксално неизбирането също е избор.

Разбира се, политическите кукловоди могат да бъдат спокойни, защото на втория тур кмет на Враца ще бъде избран, та ако ще и сто души да отидат да гласуват, но това ще бъде началото на едно всеобщо неодобрение, което ще съсипе политическата кариера не само на спечелилия кандидат, но и на неговите партийни поръчители. Не е тайна, че врачанинът има дълга и отмъстителна памет и незачитането на неговото свещено право на избор ще има дълготрайни последствия.

Видно е, че основните политически сили имитираха издигане и обсъждане на кандидатури, затова и техните предпочитания нямат и няма и да имат широка политическа подкрепа. Трябва да се подчертае, че самите качества на кандидатите нямат абсолютно никакво значение и изобщо не са вземани предвид при номинирането им. В случая с управляващата партия ГЕРБ се търсеше просто необходимият и верният човек, който да довърши неуспешния мандат на забягналия градоначалник. В този смисъл д-р Константин Шахов е  заложник на един неосъществил се кметски мандат, защото този мандат не е само личен неуспех на инж. Тотю Младенов, но и на цялата му администрация. Вялата кампания на управляващите е израз на безсилието да се изправиш пред хилядите свои избиратели и да им обясниш защо този, който се кълнеше да загърби личния си интерес и кариера в името на Враца, остави града си на произвола на съдбата. И още, да докажеш, че през изминалите две и кусур години във Враца имаше кмет, кметска институция, кметска администрация и изобщо кметуване. Да дадеш отчет какво се свърши, за какво бяха изразходвани и докъде стигнаха средствата на общинския бюджет, като се има предвид, че предишната администрация на В. Бубев остави повече от 3,5 милиона лв излишък. За този отчет един Бойко Борисов не стига, че даже и целия Министерски съвет, дето ще се изреди да види Враца само заради изборите. Сега е времето да се покаже, че сериозната изборна победа за Парламента не е била случайна и стихийна, а зад нея стои подкрепата на хиляди симпатизанти и поддръжници, дали съгласието си да бъде променен политическия облик на нашия град. И най-важното, ще се разбере дали изобщо „има такава Партия” /Ленин/.

Кандидатът на БСП  Цветелина Дамяновска също е заложник на една неуспяла  политика, както и на провала на местния соцпартиен актив. В противовес на д-р Шахов, който трябва да разчита повече на чуждата харизма, тридесетгодишната икономистка трябва да използва целия си чар, младостта си и необвързаността си с досегашното управление на държавата за да спаси участието на своята партия в тези избори. Ще бъде чудо, ако жена стане кмет на Враца, но това в известна степен зависи и от самите жени-избирателки. Дамяновска, която е и магистър по право, има успешна административна кариера и гради образа на човек, който не носи отговорност за неуспехите на своите местни или централни партийни лидери.

Участието на Кирил Илиев в кметската надпревара за Враца е единствената интрига в предизборната игра, защото именно от него зависи дали ще има втори тур на изборите. Очаква се той да обере гласовете на онези, които искат с отрицателен вот да накажат основните политически сили, защото е единственият обявил се за независим кандидат. Избирателната система не дава много шансове за успех на независимите кандидати, но личните качества на бившия кадрови военен и уравновесената му визия могат да донесат изненадата, която да повлияе на основния изборен резултат.

Трябва да се очаква и значителен брой гласоподаватели да подкрепят екзотичния „борец за правда и за свобода” Стефан Чолаков, защото избирателите нямат друг начин да се подиграят с онези, които се подиграха с тях, като ги лишиха от правото да избират.

Създадени са условия не да се избира кмет на Враца, а да се покаже отношение към всичко, което става в държавата. И именно защото изборът е предрешен, кампанията трябваше да се използва за да се проведе откровен разговор за бъдещето на града, ако изобщо има бъдеще. На масата трябваше да се извадят не предизборните фантасмагории с неосъществимите мечти на кандидатите, а проблемите на гражданите – онези десет неотложни проблема на Враца, които могат и трябва да бъдат решени с нашите собствени пари като данъкоплатци. Бъдещият кмет на града трябваше просто да заяви готовност да ги изпълни и да подпише един своеобразен обществен договор със своите съграждани какво точно ще свърши за бъдещите деветнадесет месеца за да спре потъването ни.

Защото, както казва един известен врачански политик, толкова много сме потънали, че като погледнем нагоре виждаме дъното.

„Връ`а му го, кой шъ е кмет – щеше да каже дядо ми, ама този път нямаше да  е прав.

Сигурен съм.

 Павел Икономов

Share

Търси се спасителят

Posted in Враца, Павел Икономов, писмена, сол-пипер on September 25th, 2009 by arhivatora

Имам удоволствието да публикувам тук една статия, отпечатана във вчерашния Конкурент, подписана от Павел Икономов, на когото случайно съм фен.

 ТЪРСИ СЕ СПАСИТЕЛЯТ

/Четиво за кадровици и кандидати/

Врачани пак се оглеждат за поредния кмет. И този път няма да е толкова трудно, защото дето се вика вече всеки може да бъде. Стига да кажат отгоре. В този смисъл самият избор е предопределен. Няма нужда да се хабят партийните сили, да се охарчват партийните централи и да се облепва градът с гледжосаните физиономии на претендентите.

По-важното е, не онези отгоре, а онези най-отгоре да намерят подходящия кандидат и да дойдат да го “открекат” и “отсвирят” или обратното. В тази история няма интрига. И дано да не се спукат балоните, че голямо надуване ще падне в следващите двадесетина дни. Затова е безмислено да си тормозим съзнанието кой точно ще бъде кметът на Враца, защото със сигурност се знае поне какъв ще е: като визия, като манталитет и като всичко друго взето заедно. А той ще е като всичките досега: от министри през областни началници до шефове на общински фирми.

Илюзия е да искаме невъзможното и да вярваме в неосъществимото.

Безсмислено е даже др.Гъндев да се допитва по този важен казус до неговите партийни структури, защото там вече не се решава въпросът за кмета на Враца. Всяка друга дискусия само измества основния въпрос, а именно: кой беше кметът досега, какви ги обеща и какви ги свърши. Защото даже и вече да го няма, след изключително успешното кметуване, което доведе до ударното му издигане по Принципа на Питър, неговата кметска администрация продължава да работи или да не работи, по създадения тертип и оценката за нея е оценка за него самия.

Врачани навярно имат някаква представа за себе си и за своя град. И като се огледат безпартийно, вероятно виждат и разбират докъде сме я докарали. Даже ако са обективни ще се сетят, че кметът им е последният проблем. Изминалите два месеца показаха, че Враца си може сигурно и без кмет, и без областен, и без депутати, ако изобщо някой се интересува кои са и къде са.

Както казваше Великият комбинатор Остап Бендер: въпросът за Спасението на давещите се си е въпрос на самите давещи се. И хващането за поредната измислена кметска кандидатура е като улавянето на удавника за сламката. Тази кандидатура няма да грее в собствена светлина, а е само въпрос на пиар и реклама, което си е някаква форма на лъжа да речем.

И когато започнем да се оглеждаме за Човека, е добре да си спомним, че досега сме преживели всякакви опити да намерим най-подходящия.

Най-интересният от тях беше: какъвто и да е, но само да е Врачанин. Толкова ни беше дотегнало от ръководни борованчани, че появата на месията с врачански корен ни се видя единственият спасителен пояс в половинвековното давене. Този опит така и не успя по наши си – врачански причини. После беше експериментът с доказалия се по света и у нас строител-спасител, който и сам не разбра какво направи, та остана неразбран. Най-накрая повикахме Неволята да си дойде от София, а тя след като напусна министерската служба там, управлява , управлява и пак стана министър. Вероятно защото се видя, че има по-важни национални и световни задачи от съдбата на родния град или пък защото кметската работа не й прилягаше.

Време е тези, които подреждат пионките и пробутват някоя от тях по празната шахматна дъска за да стане цар и господар, да разберат че на Враца и трябва спасител. Не Котаракът в чизми или друг измислен герой от приказките на Шарл Перо; не партиен слагач с неизбистрен цвят и не неидентифициран обект от трети род, за когото първият ни въпрос ще бъде: КОЙ БЕШЕ ТОЗИ. На Враца и е нужен спасител – консенсусна фигура, която ще обедини усилията не на десетина приятели по маса или на стотина-двеста партийни активисти, а на тридесет хиляди врачани готови да променят живота на този град. Защото съдбата на нашият град е в ръцете на всички Врачани, а не на шепа властимеющи. Затова ни трябва по-широко скроен администратор, който да принуди най-после кметската институция да заработи и за благото, и в услуга на гражданите. Човек с европейски мащаби, който няма да посещава побратимени градове в цивилизованите държави за да краде тъпи идеи, а за да докара парите им, които да потекат във финансово атрофиралата  кръвоносна система на общинската икономика.

Що се отнася до този, който се е приготвил и е обречен да бъде новият спасител, то той би трябвало да знае предварително поне три неща. Първо, че за следващите две години ще трябва да се приготви да бъде увенчанан, разпнат и забравен точно като Спасителят, защото той ще е представител на новия политически елит.

А Врачани мразят своя политически елит – в минало, сегашно и бъдеще време. И затова го убиват още в зародиш или най-много след първия мандат. За сто и тридесет години досега е имало поне петдесетина кметове, още толкова околийски и областни управители и няколкостотин депутати, които са решавали съдбата на този град, но нито един не е оставил спомен след себе си. Имало е всякакви партийни разцветки: стамболовисти, радослависти, народняци, демократи, сговористи, фашисти, комунисти и още и още, а днес никой не помни имената им. С две-три изключения и то с доста уговорки, само няколко от тях са поне имена на улици и на едно училище. Местните величия от последните петдесет години не правят изключение. Повечето от тях са още живи, но само бившите им любовници се сещат какви велики кметове или областни управители са били и то главно заради подарените им апартаменти. Достатъчно е да се върнем само в годините на демокрацията за да видим голямата благодарност на Врачани към онези, които са ги управлявали. Първият демократично избран кмет Чавдар Савов е потънал в забрава; любимецът на Партията Румен Стоманярски си отиде преждевременно от живота обиден, оклеветен и омерзен и от чужди, и от свои, след два успешни мандата; строителят на нова Враца Войслав Бубев също получи достойното признание за да не може да се покаже на улицата.

Второ, новият спасител трябва да е малко по-скромен и средно интелигентен, та поне да има представа какво означава да си кмет точно на този град. Защото трябва да си голям измамник или голям глупак да искаш да станеш. Най-страшното е, че не е достатъчно само да станеш кмет на Враца, но после трябва и да бъдеш.

Заклинанията, които ще чуваме от типа: “знам как и мога, но ще Ви го покажа, ама друг път” или “дайте ми 300 -500 – 800 дни /или лост от втори род и ще повдигна Земята/ и ще видите какво ще направя”, са вечните капани за наивници.

Трето: няма нужда да е непременно жертвено агне или камикадзе, готово да довърши нечий неосъществен мандат, а да подготви свой собствен такъв, който ще го остави усмихнат и гордо изпъчен поне върху стената на славата и позора в коридора пред кметския кабинет. Матросовците, които са готови да умрат за Партията или за Родината, или за Сталин също отдавна останаха в небитието и не са нужни никому, макар себеподобните им да пълнят пак политическото пространство.

На този град му трябва истински спасител, а не този с главната буква. Не човек, който да ни обещава какво може да направи за Враца, а ако е навършил 33 години да ни каже какво вече е направил за своя град. Не да ни показва какъв автомобил кара и колко успешен, но световно неизвестен бизнес има, а каква къща е съградил, какво семейство е създал и най-важното: като се обърне назад да види дали нещо вече е останало зад него. Иначе какво ще остане пред него и след него, но след мандата всички се досещаме.

Това е истината. Останалото е суета. Бълнуване на поредната пиянска компания, която ще излъчи един от групата си за да господства над битието и съзнанието ни. Или новоизлюпен ренегат, който е сменил досега поне пет партии и десет течения. Или поредния кариерист трето поколение второ качество, който най-после е намерил поле за изява, защото всички останали са вече омаскарени или не смеят да участват в следващата политическа авантюра.

След всичко казано, остана най-важното: Бог да пази Враца от Врачани – от кметовете й сами ще се пазим.

 Павел Икономов

Share