От сградата на ТВ Враца при обилен снеговалеж

Враца в любовен акт с мъглата

Пълен албум с още снимки във ФБ.

Покрай доброволчеството си се оказах по пътя Враца-Роман в една от първите неприятни предзимни сутрини (дори под в. Косматица ме наваля първият ми сняг за тази година).

Винаги съм обичал да се моткам из селата на Северозапада без да бързам за някъде, така че на връщане минах през двете БешовИци, спирайки за снимки тук-там, без да пропусна да се нахокам, че съм излязъл без фотоапарата. Е, когато няма риба и самсунга е никон, казали са още старите българи… това го приемете за извинение за качеството на снимките – вече е ясно, че ще се върна на фото лов при по-подходящи условия.

Долна Бешовица е село, в което много от къщите са от стария тип – едноетажни постройки от тухли от кал и каменни плочи на покривите – а голяма част от тях все още са обитаеми. Има и доста от типичните за началото на ХХ век масивни триетажни къщи с работилници, кръчмета и подобни на първия етаж. Докато снимах една голяма къща, се появи собственикът й – а в тая част на България ако снимате нечий дом, може да имате нужда от зъболекар скоро след това… Проведохме следният разговор:
- Простете, снимам къщата, харесва ми отвън.
- Ами тя и отвътре е хубава. Не я продавам.
- Ами чудно, то и аз не искам да я купя.
- Ами елате да я видите и отвътре тогава…

И така се оказах поне едно столетие назад във времето (нещо, което ми се случва често из този край). Стара камина, царевица, чушки и билки, слушащи се от тавана; вкаменени дървени греди, в които не можеш да забиеш пирон; рекламният календар на бира Леденика на стената показва 1997 г.; стара украсена ракла с родопски одеяла; масивни дървени врати и каменни дувари, създадени, за да отблъскват нашественици; натокани селски котки с панделки – дори и панделките да са просто найлонови въжета на фльонга; газени лампи и истински менчета…

Побъбрихме съвсем набързо. Собственикът се оказа просто родолюбец, който поддържа доколкото може семейните къщи на прародителите си. Гледа да не изчезне домашния дух из старите одаи. Гали с любов старите дървета, по които се е катерил като дете под погледа на някой дядо.

Хвала!

Напълни ми плик с билки, орехи и  каквото имаше наоколо, най-вече гостоприемство. Господ е събирач, както са рекли хората. Аз му показах снимките на Силвия в Етнографки музей – Враца, а той ме покани да се върна да снимам каквото ми хрумне.

Да, Северозападът не е само случаи от типа “Мачката приби Свинята, прибират го при Пръча” (реално заглавие). Докато медиите тенденциозно се опитват да изкарат този регион като някаква джунгла, в която никой външен не може да оцелее, той всъщност е място, на което бабите по улиците са приветливи, а каруците отбиват от пътя, за да питата да не си аварирал.

Е, случва се. Понякога.

Поне едно е сигурно, всяко, абсолютно всяко спиране в село в Северозапада е приключение.

Има и котки.

Цялата галерия от двайсет и няколко фотоса (с компромисно качество) можете да видите тук.

Чат-пат се сещам да публикувам репортажи от селата. Ето няколко от архива, които може да ви харесат: *** Камено поле *** Горни лом *** Църквата на Горни Лом *** Върбово ***

Фотосесия на Силвия в Етнографски музей Враца, с автентична носия.

Всички снимки можете да видите тук.

Всички българки стават неустоими в носия. Дано по-често виждаме такива.

Не пропускайте да разгледате Етнографски музей, когато сте във Враца. Много е красиво.

Много, много тихата гора по склоновете на Косматица. Пепелищата още са топли. Пожарът горя два дни и техника не можеше да се качи.

Плачеше ми се вътре.

Тихо е, няма шум на листа, няма вятър, само от време на време проскърцва дърво или изпищява птица…

Комунистическият паметник на връх Косматица и гледката от него в летен ден – тук.

Черно-белите снимки ми харесват повече, но както отбеляза Юлия, не се разбира какво е затова ги пускам цветни.

29/30 юни 2013, на Алеята на чинарите във Вършец се проведе арт пленер, организиран от ПП Врачански Балкан и сдружение Устойчиво общество. Ето няколко снимки, показващи атмосферата:

Миналата година се проведе фестивал на цветята

Чу се, че в РИМХГ “Иван Фунев” ще има изложба на хартия. Оказа се, че всъщност се открива изцяло нова зала, пълна със скулптури и възстановки на съкровища от хартия и друг материал… А докато гледах въртящата се в нищото триизмерна холограма на маски и глави от скулптури, си мислех – брей, хартията доста се е попороменила откакто бях дете…

Прибавям и два видеоклипа:

и

New hall in Vratsa regional museum. Sculptures and replicas of treasures from paper, also holograms. Don’t miss it.

Goatmilk fest 2013 се проведе за десети път в Горна Бела Речка. Този фестивал няма кой-знае какво общо с козето мляко (не, че не можете да си нахраните обилно с местни млечни продукти), а в нета има достатъчно подробности, за да се ориентирате какво представлява феста – няма да го правя аз. Ще ви покажа няколко снимки и два видеоклипа.

Ние ходим в това умиращо и изоставено село, за да направим неща, които в областният център не можем – а именно да си купим книги, да гледаме документални филми, да се запознаем с режисьори, да си направим тефтери и плакати, дори да си купим хубави шалове.
-

„

“Хубава си, моя горо” в изпълнение на австрийски и германски доброволци, спонтанно подкрепени от всички в залата – силен момент:

“Yesterday” на Бийтълс, изсвирено от Амара+ (миналата година свириха в изоставената кариера в Челюстница) и изпято от публиката:

Разширено издание с още снимки и вариации ще има във връзка отбелязана на това място, но малко по-късно.

Архивът от 2012 също си струва вниманието.

Фестивалът е в моя списък на Ония обекти, които не бива да пропускате.

________

Photos and video from Goatmilkfest 2013 in Gorna Bela Rechka. You should go and visit it. Not many bulgarians there