Като се замисля как бях на сцената на 25-годишнината на ЕГ и че сега бх на 40-така и ми стана едно… Е, времето тече и не спира за никого. Ето снимки от празника:

Ето и новината, която направихме от телевизията.

Честит празник на всички, с които споделихме ученето навремето.

Гледам ги сегашните и си мисля – брей, черно-жълтите поли (личните ми поздрави на онзи, който е избрал цветовете) седят доста секси, язък, че не ги носеха тогава, да видите чудо…

Помня как протестирахме срещу униформите тогава. Беше време, в което беше нужно учениците да са различни, защото тъкмо бяха минали годините на социалистическото вкарване в рамки. Знам че “духът на елитната гимназия” за който ми говорят се отлечаваше именно с това – индивидуалността и боренето против ограниченията. Но тогава беше тогава. Сега времената са други, или поне така твърдят умните хора.

Радвам се, че традицията с кан-кана е продължена; въпреки, че някои от вас не си я спомнят. Е аз си я спомням. Роклите са същите. Даже нямаше да се учудя, ако испанците отново бяха излезли с “Дулсинея”.

Доколкото разбирам, тази годишнина ще се запомни с “Криворазбраната цивилизация” Браво на изпълнителите…