Септемврийци / Томин мост

Posted in photography \фотография, експедиции, забравени, Ония Обекти, фотография \photography on October 2nd, 2012 by arhivatora

Всъщност става дума за мемориален комплекс “Септемврийци” в местността Томин мост, община Криводол, паметник на загиналите през Септемврийското въстание от 1923 г. По традиция комунистическата власт се е оливала с размера на паметниците, отразяващи случая, но Томин мост далеч не е толкова маниакално огромен като Балова шума (публикация, която не спира да е от най-популярните на този блог), но все пак е от най-големите мемориални комплекси в моя регион.

Централният паметник е разположен на хълм, и не е много ясно какво представлява – може би Майка България. Тялото й е съставено от въстаници, гледащи в различна посока, чиито лица без съмнение са от най-грозните, които съм виждал в този стил скулптура. Маалко горилоподобни стоят. Около главната композиция са разположени няколко каменни барелефа, доста трудни за разгадаване, а вдясно е частта с възпоменателните колони на които са изписани имената на загиналите, като препратката към надгробни плочи е повече от очевидна.
Веднъж в годината от червените партии се събират, за да отбележат годишнината от въстанието и да държат пламенни речи, но както се вижда от снимките, мястото е неподдържано и обрасло с тръни. Още мои фотографии можете да намерите тук.

Томин мост е в списъка ми с Ония Обекти - места извън официалните туристически маршрути на България, но според мен задължителни за посещаване.

Ето архивна снимка от Уикипедия, показваща арестувани септемврийски въстаници, преминаващи през Враца.

И една история, свързана с мемориалния комплекс, изпратена от читател:

“Дядо ми – Захари (Зарчо), който за съжаление почина преди няколко месеца беше от строителите на комунизъма. От онези, с чиито безплатен (да не кажа робски) труд са правени тези бетонови чудовища. Помня историите му как са спирали камиона в центъра на селото и са ги товарели да строят за родината по 6 месеца, че и повече, без да питат с какво ще се хранят децата им през това време. Но това е друга история.
А тази за Томин мост е следната: градили те паметника и стъпалата и всичко останало за героите. Като дошло време за тържественото откриване ги строили пред паметника в нови бригадирски куртки и донесли (буквално, казваше, че я носели на един стол) Цола Драгойчева да ги награди с ордени за добрата работа. Бодва, казваше дядо, ордена на куртката и си топи ръцете в една паница със спирт. После следващият и т.н. Да не я заразят със с нещо строителите”.
А за ордените, дето цял живот му връчваха като герой на труда много се ядосваше – “Работим – казва – без пари, децата гладуват. Пък ми викат – Захари, сега така, ама после всеки орден 5 лв. към пенсията слага!” Така и не ги видя тази голяма пенсия милият.”

Вижте още: паметника на Косматица и останките на утайника, който уби стотици хора прз 1966 г.

Another abandoned communist memorial complex in northwestern Bulgaria. This one is to the victims of the September uprising 1923

Share

“Стара Игра – Нови Лица”

Posted in photography \фотография, Враца, забравени, музика, работническо дело, фолклор on February 9th, 2012 by arhivatora

Първият ми документален филм е вече факт, дано да не е последен :)

13 минути не са много, но бяха достатъчни за този проект.

Благодаря на всички, които помогнаха, в и извън титрите.

Снимките се намират тук.

Share

Забравени: карфици Koh-I-Noor

Posted in забравени on January 23rd, 2012 by arhivatora

Карфици Koh-i-noor, метална релефна кутия, 50 първокласни стоманени карфици, произведени в Чехословакия.

Share

Кукурузороначка “Миньонъ”

Posted in забравени on August 23rd, 2011 by arhivatora

Машинна фабрика “Борекъ” Чехословакия. Едногърлена ръчна кукурузороначка. Работи точно и леко. Тежи 5 1\2 кгр. Радва се на големо предпочитание. Телеграмна дума “Миньонъ”.

От дядовия сандък на Ани Вълкова.

Share

Кой уши байряка!

Posted in 100-те Обекта, Враца, забравени, работническо дело on May 27th, 2011 by arhivatora

Ушиване на реплика на знамето на врачанските съзаклятници:

 

 

Доста врачани не знаят, че по пътя към Хижата има паметник на жените, ушили знамето. Виждали ли сте това?

Оригиналното знаме се намира във врачанския исторически музей, и изглежда така:

Любопитен факт: на него не пише “Свобода или смърт”, а само “СВОБОДА”

Share

Нощ на музеите 2011

Posted in photography \фотография, забравени, работническо дело, фолклор, фотография \photography on May 16th, 2011 by arhivatora

(статията е осъвременена на 17 май 2011)

На нощта на музеите и галериите 2011 (проведена сутринта, естествено) беше много забавно. Запознахме се с готини хора и се веселихме оттук до Лакатник ;)

Мелихме брашно от диво жито по технология от неолита, като използвахме истинските музейни експонати, открити край Оходен, след което го изпекохме на питки и изядохе сумтейки от кеф, защото всеки хляб е по-вкусен, ако си го направиш лично; а понеже беше тооолкова вкусно, продължихме докато свърши лимеца и изядохме всичкия хляб :)

Понеже в началото само Юлия и аз бяхме външни хора, (нарекоха ни “местните ентусиасти”) медиите се скъсаха да ни снимат, така че може да сте ни видяли по репортажи и предавания в съботно-неделните новини. Инициативата беше страхотна, ние сме много доволни и се надяваме да зачестят. Тази неделя в музея ще има друга демонстрация – по печене на глина.

Снимки от разкопките в Оходен можете да видите тук, а ако не сте виждали Тодорка Оходенска, ето я.

Жалко, че кебапчетата, които хамериканците раздаваха на пощата бяха по-интересни на съгражданите ни…

Видео от БНТ1 (връзка) | Видео от ТВ7

Ето какво са написали от Информационна агенция Враца Плюс (снимките в статията не са наши, въпреки, че така е отбелязано под тях):

Лимецът от неолита до днес”- това е мотото на изложбата, която бе подготвена от Регионалния исторически музей във Враца и сдружението “Бъдеще в миналото”.
Изложбата е една от инициативите, с които за седма поредна година врачанският музей се включи в Европейската инициатива “Нощта на музеите”.

На 14 май в централната сграда на музея се състояха експериментални демонстрации на основната храна на хората, обитавали нашите земи.
Бяха представени семена от едноделно зърно (използвано през новокаменната епоха) и техники за обработването му; стриване на семената в каменни мелници /хромели / до получаване на брашно; омесване на брашното и изпичане на готовия хляб върху каменни плочи или в глинена пещ; дегустации и приложения.

В експерименталната демонстрация се включиха студенти, музейни работници и посетители, които собственоръчно направиха стриването на семена от едноделна пшеница – лимец /първото култивирано зърно от древните хора/ върху хромелни камъни /музейни експонати, намерени край врачанското село Оходен от археолога Георги Ганецовски/ до получаване на брашно. Полученото брашно бе замесено само с вода и сол, а готовият хляб бе изпечен върху каменни плочи. Върху „древния” хляб бяха отпечатани знаци от новокаменната епоха с реплика на глинен печат – пинтадела.

Всички имаха възможност да опитат изпечения хляб от лимец, за да усетят вкуса на храната отпреди осем хиляди години.

—————————–

Снимки от нощта на музеите 2008 – фолклорен концерт на открито в етнографски комплекс “Св. Софроний Врачански”.

Може да ви е интересно и: етнофест “Врачанска пролет” 2011 | и първото издание на фестивала през 2006 г.

Share

Призраци

Posted in photography \фотография, Враца, забравени, красивата Враца, фотография \photography on April 20th, 2011 by arhivatora

Почнал съм да работя по една такава изложба, която планирам за Ботеви Дни 2011. Какво мислите за идеята?

Share

Комунистическо наследство

Posted in забравени on March 31st, 2011 by arhivatora

Това го заснех в София по времето, в което живеех там. Беше до магазин Грамофон, преди 6-7 години.

Share

Забавленията през 80-те: Диапроектор “Пионер 1″

Posted in забравени on March 24th, 2011 by arhivatora

За тези, които не знаят, това е “Апарат диапрожекционен детски <<Пионер I>>, произведен от ОЗ Оптикоелектронен завод – Панагюрище, на цена 10 лева и 27 стотинки, 1972 г.

Работи със страшнозвучащите “ТФСБФД – Студия за аудиовизуални средства – София, цена съгласно писмо № Ц 109/11. V. 59 г. но КТЦ”, с цена 0,90 лв. Бъдете спокойни, проверени са от ОТКК!

Това, драги мои, беше един от любимите ни начини да се забавляваме през осемдесетте години на миналия век, дълго преди цветната телевизия на стайна антена,  видеото с VHS-касети, компютърни игри с повече от един цвят, или какъвто и да е интернет…

След като го идвадиш от кутията, е трудно да го прибереш обратно без да си тренирал дълги години с различни конструктори :) Включваш го в контакта, и светва крушката, която се нагрява толкова бързо и силно, че ти гарантира опарване; важно е докато сменяш лентите да го спираш и отваряш, за да се охлади. Винаги рискуваш лентата да прегрее, а острите й ръбове да те убодат при преминаването през… нещото, което я държи. Самата лента – естествено – се слага трудно и поне от третия път, а преди всичко трябва да я пренавиеш.

Работещият диапроектор издава една характерна мизизма, която ще отключи детските спомени у всеки, който се добере до едно от тези неща, и се е крил в тай-тъмните кътчета на дома, за да гледа за 672-ри път “Златната гъска”, вече прашна, издрана и намачкана…

Заповядайте, нека ви разкажа приказката за Незнайния Юнак:

-

-

 

Благодаря за вниманието! Ако ви беше приятно, разпратете го на приятелите си…

Share

1981

Posted in забравени on March 23rd, 2011 by arhivatora

Ако бръкнете в някой застоял, прашен моливник, или кутия с копчета, или “кутията с дребнежите на гардероба”, сред всички възможни неща ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ще намерите стара монета. Според моите изчисления, има 95% шанс това да са 5 стотинки от 1974 г.

Ако обаче попаднете на емисия 1981, обърнете гърба и вижте надписа. Там, където иначе ще намерите “Народна Република България”, пише…

“Хиляда и триста години България”

Share