Този пост го пускам в чест на 09-тия час и 09-та минута на 09.09.09 :) което е и една от интересните дати в годината, които обикновено отбелязвам. Също така е категоризиран под Експедиции и Забравени.
Длъжен съм да кажа, след това място, второто ми най-любимо нещо за снимане (след забравените църкви) са забравените комунистически паметници; с този пост започвам и списъка си от Обекти, които не са на картата, но трябва да посетите (все още издирвам по-кратко име, нека засега да бъде Ония обекти)
И така – Мемориален комплекс Балова Шума, известен и като Паметника на за*баната х*йня, се намира на около километър от с. Гаврил Геново, със също така подходящо име, някъде в обширния район между Берковица и Чипровци; отбелязан е и на някои карти, но не на всички. Бидейки врачанин, мога да го сравня само с пл. Христо Ботев във Враца – та този за който ви разказвам е два пъти по-широк и три пъти по-висок от Ботев – а може и обратното да е, важното е, че е много по-грандиозен и правен по същия тертип.
Намира се насред нищото, с настилка от бели и лилави (класическите за този район) плочи; някога е бил с поддържани храсти, но сега е обрасъл до неописуем гъсталак, рай за всички неща от които трябва да се пази човек – някои със зъби, някои с опашки…
Отначало не изглежда кой-знае колко впечатляващо:
След като преминеш първата пътека, пред теб се открива самия площад, а до паметника води втора, също толкова дълга пътечка. Тогава вече си даваш сметка за какво чудовище става дума!
Тази снимка за мащаб е от не по-малко от 50 метра от обелиска; всичките ми опити да застана пред него и да го хвана в един кадър се провалиха; този паметник е пракалено голям, за да бъде сниман отблизо.
Алергизиращите хвойни, предпоследен страж пред чутовното творение от златните години на Комунизама, са изградили пояс с човешки ръст около него.
Някога някой е оставил венец пред скулптурата; дори и след посъветването със специалист по озеленяване, възрастта му остава тайна; ясно е, че е на поне една година, и не повече от 50.
Когато гледах тази скулпура, не се усетих, че нещо не е наред в нея. После забелязах, че едната ръка на смъртноранената в безмилостно жестоката борба труженичка (моля обърнете внимание на откровено мъжките й ръце) е отстранена чЕрез нехирургически инструмент; и освен това в композицията се оказа че липсва… поне един човек!
Майкооооw! Хората не са били двама а поне трима, както подсказва отделения цървул на постамента… друг въпрос е, дали митичният неизвестен селянин е носел на ръце бебе, или тризначките от Биг Брадър. Подобно на ръката на умиращата жена, и той е бил отстранен и предаден по съответния ред за – да речем – лагери за скейтбордове.
Ето, уважаеми читатели – Паментик на цървула. Символичен в няколко смисъла!
Култова снимка, нали?
Мащабна снимка: след експертизата се оказа, че моят #44 крак е около 4 и 1/2 пъти по-малък от неговия, въпреки, че от този ракурс не се ясно.
Целия този обелиск всъщност представлява цев на пушка, ведно с затвора и мушката. В него може да се влиза, както е видно на долните снимки. Тук обаче се обажда геният на архитекта, който е успял да скрие християнски кръстове – нещо безспорно немислимо по Ония времена; това, че те се появяват само, когато странните форми отстрани хвърлят подходяща сянка; предполагам, че за това е платил с някоя и друга годинка в Белене…
Подобно на много такива комплекси, и този си има барелеф и камера за вечен огън, създаден с най-добрите традиции на стилизираното комунистическото пропагандно изкуство; майка с две деца посреща освободителната червена армия (с мааааалки петолъчки на каските), НЕвъоръжени, но пък носещи бинокли; следвани от славянско селчество… Гълъби префръчат… Абе класика от учебника…
Следват, разбира се, три постамента с героични стихове за безсмъртни герои:
Вратата, която е стояла на входа на обелиска, отдавна е била нарязана и откарана за претопяване; геройство, имайки предвид очевидната й тежест и размери…
Вътре веднага ти се изяснява, че не се намираш на територията на Врачанска област, поради липсата на типичното Ь в края на известната дума.
Полилеят над входа е оцелял; предполагам, че очаква деня, в който ще се стовари върху нечия глава.
И тъй като в отношение на оставените след себе си паметници комунизма не се отличава по никакъв начин от религиите, това се очаква да е олтарния камък. Сърп и чук – учудени ли сте?
Ако сте, то това няма да ви учуди – думите на Ботев, вградени завинаги в камък, над съветския символ.
Препоръчвам тази дестинация на всички; такова мащабно нещо не е за изпускане и си струва отбиването от пътя за час, още повече, че в близост до него има и две кръчмета.
Гледайки подобни паметници, не спирам да си представям кацането на извънземните и чуденето им пред тези творения на човешката цивилизация, които ще стоят на мястото си векове, след като самите ние ще сме престанали да съществуваме…
И този пост няма да е завършен без лъжичка горчива мъдрост преди лягане:
Тежко и горко на народа, който оставя в такъв вид паметниците си, въпреки, че героите за едни са предатели за други; сигурен съм, че никой около мен не знае какво и кога се е случило на Балова Шума; Септемврийското въстание е извън учебниците по история за редица поколения, но българската кръв е българска, и паметниците са градени, за да се помнят уроците от миналото, били те велики или срамни.
Този пост ще бъде препратен и към Artificialowl.net, сайтът който събира забравените творения на човешкия род. За мен няма спор, че ще пасне прекрасно до Бузлуджа.
И дано не доживеем времето, в което Околчица ще изглежда така.
———-
Dear frinds abroad, this is the Balova Shuma Memorial complex in NW Bulgaria, a long-forgotten communist’s temple, an enormous place you should see in person
Още веднъж галерията с по-големи снимки, тъй като не мога да се разбера с wordpress-а
