Графитът!

п.с. сниман е с телефон, очевидно, но седях пред него с камера цял час и почнах да сглабям едно документално видео. разбира се, не е готово, нали не ми е едно на главата…

Пропуснал съм да кача момата с кобилицата, кото рисувах, докато чаках на гарата в Своге. Няма си име, викам й “свогенката”, но отне доста време, докато разбера как се наричат хората от Своге.

Е, тя поне не е червенокоса

Скицата на това червенокосо момиче, наречено (стереотипно за мен) “Гери”, седи и си чака реда за дорисуване от поне 2005-та. Понякога ми се иска да се ритна заради тия забавянки.

Навремето много ме беше яд, че не мога да правя именно това, което искам  най-много – да рисувам женски тела. От неможене и незнаене успях да си развия стила (вкл. големите глави и в случая малките стъпала знам, знам) Та, отне ми доста време, докато стигна от стриптизьорката до китаристката.

Явно последното, което ще се науча да правя са дланите.

Та, на някой харесва ли му?