Забравени: Миша

Posted in arhivatora, емоционална нестабилност, забравени on July 10th, 2010 by arhivatora

Роден съм през 1980 и този Миша ме е съпътствал през целия ми живот, кукли, статуетки, хавлии – квото се сетите. Не бях виждал лъжички, обаче. Изпросих си подарък нколко от вила “Духовна мечта“, като за благодарност оставих едно копие от Речнико.

Share

1998

Posted in arhivatora, емоционална нестабилност, изкуство, фотография \photography on July 24th, 2009 by arhivatora

50-тият ми фотоалбум във Фейсбуук е от 1998-ма година и театралните ни приключения тогава – га беаме и млади, и юбави, и талантливи, и са обичааме често и периодично.

la-bande-de-tarres-1998-40

В по-голявата си част снимките са на Stephanie Parent,

I worship your divine shadow

Share

Ден на Враца, първи юни

Posted in photography \фотография, Враца, емоционална нестабилност, красивата Враца, работническо дело, фотография \photography on June 1st, 2009 by arhivatora

Традицията повелява, че ако на Гевреците има опашка, значи е първи юни; тази традиция бе възтановена след кратко - за щастие – прекъсване. Сега врачани отново хрупат горещи гевречета, чакайки Зарята.

Един вид – всичко си е на мястото.

Градът е пренаселен, шадравана работи, мирише на казанлъшки понички, можеш да се снимаш с змия или игуана, да си купиш балон, да срещнеш чичо си, но не можеш да си намериш място за кафе.

Пускам тези снимки – без претенция за артистичност – вече няколко години подред, за да зарадвам съгражданите ни, които са в чужбина.

Поздрави от Враца, и честит празник, съграждани!

Share

ГОР-ЧИ-ВО! ГОР-ЧИ-ВО! ГОР-ЧИ-ВО!

Posted in photography \фотография, Враца, емоционална нестабилност, работническо дело, фотография \photography on May 11th, 2009 by arhivatora

Сватбата на Доктора и Боби в 23 ключови снимки:

(пълен архив – скоро)

Снимки, нуждаещи се от пояснение:

3. Моторът на Геш и яката му каска

4. Автопортрет

6. Доктора си грее ръцете на семейното огнище.

7. Мито Цолов Цар и цялото музикантско войнство – 5 човека, представители на 8 групи.

17, 18. Стрийт парад…

Разбърканите и избледняващи спомени грешнаго Архиватора:

Запознавам се с една фотографка. Тя се представя, аз отговарям – “Боян”, тя ме поглежда и казва – ти ли си Архиватора? All is lost…

В обредната зала водещата церемонията казва нещо за пътеката към майчиният прозорец… Доктора ме е предупредил за този израз в предварителен разговор; при произнасянето й поглежда към мен, очите ни се срещат, и в претъпканата зала се провежда беззучен разговор. Избухвам в смях. Хора ме оглеждат подозрително.

Попа слага корони на главите на младоженците. Виж, сритва ме Гого – Мито Цолов Крал! Не, отговарям му, Мито Цолов Цар. Тази реплика беше крещяна с пълно гърло цял ден и цяла нощ.

В църквата единият поп идва при музикално-креативната част от сватбарите – нас демек – и подавайки чашата с червеното вино, напито от младоженците и кумовете, казва – Виждма, че сте сериозни хора… това вино трябва да се изпие… Радост в очите детски… Наздраве за младото семейство! Първата течност за деня (след кафето, де) е вино на гладен стомах. После ракия, после бира, после… много бира…

Вървим по улицата, крещейки с всички сили “Мито Цолов Цар” и “ГОРЧИВО”. Хората излизат по терасите; ние късаме листа от дърветата и ги хвърлме пред двойката.

МИТО ЦОЛОВ – ЦАР!!

АРХИВ 01  и АРХИВ 02

Share

Пак фен на Ейдън О`Брайън

Posted in емоционална нестабилност, музика, фолклор on March 24th, 2009 by arhivatora

Ейдън пак е в града. Освен, че се порадва на гостоприемството на Метър Бира и приятните разговори в добра компания и ме натовари с няколко етноалбума, имаме план за действие. Той включва разхочка до Божия Мост и “Св. Иван Пусти”, заедно с гайда, фотоапарат, камера и звукозаписваща техника, за да си пробва звука в благословеният откъм акустика и пещери врачански Балкан.
Доволен.

Share

рожДЕН, рунд първи.

Posted in arhivatora, photography \фотография, емоционална нестабилност, фотография \photography on March 6th, 2009 by arhivatora






Още – във фейсбуук. Благодаря на всички, които се обадиха. Явно за годинка-две съм направил голяма тълпа приятели, щото чааак пък толкова хора да се сетиха за мене… вааа…
Иначе, рунд първи приключи, все още се извършва преброяване на жертвите.
Между другото, в Арт Центъра имаше алтернативен купон :) Явно не можем да се поберем в една галерия :D , та се чувахме от площад Ботев, та до площад Софроний…
Да видим довечера.

Share

рожДЕН

Posted in arhivatora, емоционална нестабилност on March 5th, 2009 by arhivatora

Та, 29.
Доколкото разбирам от пожеланията ви до 9:30, това ще е година на самостоятелните изложби.

Благодаря за пожеланията :)

Share

Честит рожден ден, татко!

Posted in arhivatora, photography \фотография, Враца, емоционална нестабилност, фотография \photography on March 1st, 2009 by arhivatora

Тежката и дълга поредица от рождени дни през март започва с този на татко.

Честит!

Share

Напусна ни Иван Яков

Posted in Враца, емоционална нестабилност, изкуство on February 9th, 2009 by arhivatora


Иван Яков, създател и председател на Арт Център Враца, член на редакционната колегия на в-к Веселяк, карикатурист, калиграф и най-вече добър човек, почина внезапно на 8 февруари.
Поклонението пред тленните останки на Иван Яков ще е утре, 10 февруари от 9 до 11 часа във фоайето на читалище “Развитие” във Враца.

Почивай в мир!

Share

Дъ кюриъс кейс оф Разгел Амансакънов

Posted in arhivatora, емоционална нестабилност on February 5th, 2009 by arhivatora

Едно от нещата, свързани с кОпането на местната новинарска нива:
- днеска двама от моите – легендарните Гого и Иво – по новините; учат деца да бачкат с интерактивни дъски. От тия черните, дървените, дето са бели и пластмасови. Драсте.
- вчера – сигнал от анонимен загрижен гражданин. Наблюдателен. Златни ти очите, баце.
- миналата седмица на Гого жената, скрита в една новина си води записки. Драсте.
- преди това Докторс Гого Бенд и Русия с някви интервюта, а аз инги държа статива и инги викам `драсте.
- преди месец – баща ми, по темата със замисления паметник на Милин Камък. Ма почвам по-често да правя новини с приятели и роднини, отколкото да седна на маса с тях.
- пък те бяха едни манастирски репортажи, пък на Тони изложбата, пък разкопки, музеи, изложби, четения, па вестници и списания, ваааа, лелеееееее…
- моя безинтересна милост с някво интервю – още ми са обаждат хора, че са ме гледали. Портиера на телевизията, дето бачкам три години в нея ме среща оня ден и вика – “Еееее ча ся разбрах къф си!” Е, разгеле…
Ша са прекръста на Разгел Амансакънов, казвам ви…

Сега съм се забъркал в т.нар. “Сладка война”. Тя е като студената, ама с повече баница. `Начи на Ю. майка й праща по мене на наште тиквеник; мойта майка праща добруджанска баница; после й връщат соленки, тя отговаря с лозови сарми, и така до момента, в който всички са сготвили пиле с картофи. Пат.

Разгел Амансакънов, бе!
После питате Що не бачка местната медия – а именно блога.
Не, нищо не съм снимал.
Знаете ли кво, това е пост № 601 на този адрес. Блогтата прави три годинки, завалията; и сичко е убаво и прекрасно, само не мога да разбера що нямам обратна връзка с читателите си тука. Ако има какво да си пожелая за моя рожден ден – а и този на блога – ще е точно това – да се заформи вече един разговор с читателите, щото адски много и разнообразни хора влизат тук (не е шега това за кмета, попа и даскала); и не ми е драга мисълта, че от хиляда души един няма какво да сподели в коментарите; особено след като причината да се преместя в блогспот беше именно желанието на ядрото да коментират… и айде отиде мотивацията по гяволете…

Не знам вече. Може да е предрожденденска депресия.
Което ме подсеща – точно след месец ще празнувам 29-ти рожден ден. Има ли желаещи да бъдат поканени? Казвайте отрано.

Ваш, Боян Пищиков – Архиватора.

Share