Враца, 15 декември 2007

Posted in BaSSeiN, photography \фотография, Враца, фотография \photography on December 16th, 2007 by arhivatora
Направих 360-градусова панорама на снежна врачанска улица, на 15 декември 2007.
Съвсем документално. Засега ще кача само две малки парченца, за да надникнете във вечерта ми… Че трябва да пообработя материала :D
Иначе – да, правена е от вратата на Репетиционната, ДНА, където врят и кипят прекрасности. Но за тях – скоро. Много скоро.

По едно време покрай мен се позабавиха една патрулка и един СОТ. Огледаха ме – по пуловер на леда, със статив и фотоапарат, зъзнещ и стискащ цигара между напуканите от студ устни… Явно им бях ясен, щом си заминаха толкова бързо.

Споко, я съм медия. Драсти баце.

>>>>>

Once again snowish nightish Vratsa.

Share

Никулден (в скоби)

Posted in arhivatora, BaSSeiN, photography \фотография, Враца, изкуство, музика, фотография \photography on December 8th, 2007 by arhivatora
Честно, не знам как оцелях (наистина).
На всеки час сменях местоположението, и целия ден беше нагъцкан със събития.
В пет бях на изложбата за Дойнов (следващия пост), в шест ходих да видя Ше има си Сървайвър (ако не сте разбрали, Светла ми се води род), после имаше барове (няколко), после Репетиционна (парчетата на BaSSeiN стават невероятно добри, май ше се слушаме по радиото скоро), после имаше масов имен ден в Рок Клуба, ведно с тавата с шарана (мразя риба, но този беше невероятни вкусен) и импровизиран концерт на Доктор`с Го-Го Бенд (които може да се преименуват на Mayors of the Vratsa City като Queens of the Stone Age (с още скоба “Мито Цолов – кмет!!”)).
Запис има – затичах до вкъщи да си взема камерата.
Попрепихме. Даже направо мога да кажа, че си е**а мамата от пиенье.

Доктора ме дръпна настрана и ме помоли да не качвам нищо.

Аз обаче се изсмях и му казах, че ще си направя оглушка.
И така – поздрав:
Dear Ivan Hantov, Sorry you were not here with us, here is a little song for you:

Добрата новина е, че архиватора се превъоръжава – в понеделник-вторник получавам новото си продължение на пениса – чистак-бърсак нов Никон Д40. Ще има сниманье, нЕма а са плашите.
Ако някой се чувства щедър, може да прати пари да си плата техниката :D

Share

Новини около BaSSeiN

Posted in BaSSeiN, музика on November 16th, 2007 by arhivatora
Едната от интересните и позитивни новини тези дни е, че BaSSeiN се окопаха в Репетиционната и от около седмица записват още няколко демо парчета.
Думите, на които трябва да обърнете внимание отново са: BaSSeiN, още, няколко, демо.
Знам кои въпроси ще последват, затова отговарям:
След “Сам” (Регето), което записваха преди известно време, сега е ред на “Балада / За Теб” (Прегърнати В Нощта) и “Накъде”.
Учудващо, но няма снимки и видео по случая. Но мога да ви разкажа…
Подземие, стаи, свързани с върволици от кабели, неестествено ехо, хора със слушалки в сумрачни зали, ритмично клатене на глави, тва Ре не беше баш ка требе, тоо Сол винаги съм го набивАл тука, ми къ… и вездесъщият метроном – ТИ-ТАК-ТАК-ТАА!
Ако застанеш по средата на коридора между студията, ясно се усещат паралелните вселени, със закъсняващият звук и тройното ехо от барабаните. В дясно свират, в ляво – слушат.
В музиката има нови детайли, част от които са… аномалии, преминали в “Китарата която винаги е трябвало да е тук”.
Изненадата? Кайо дойде да изсвири трумпетите на Баладата – с други думи: сладоледа си има черешка! Даааааа!
Затова си позволявам да кача тази архаична, но пък любима (и учудващо актуална спрямо външния вид на групарите, след като всички си орезаа косите) снимка от 2005-а.
In BaSSeiN we trust, чувам с ушите си каква магия се получава, и се надявам да хареса и на вас.
И ако някой всъщност се интересува – фен №1 е доволен мноооого. Мъррр.
Share

Цитирам Deemight

Posted in BaSSeiN, музика on October 31st, 2007 by arhivatora

Еееей, Ивчоооу? Гогооооу! Росенееей, Явореееей, и ти, Пециня!
Ей това искам да го прочетете!
И за по-сигурно ще го изпринтя и ще го закова на вратата на Репетиционната.
И ще го залепя на инструментите ви. И на огледалото.

Диди, благодаря ти за този пост, мила. Поклон.

Share

BaSSeiN в Пловдив

Posted in BaSSeiN, експедиции, музи, музика on October 10th, 2007 by arhivatora

Първото – BaSSeiN свириха на гала-концерта на Военните клубове в България като победители в местните конкурси във Враца. В конкертния случай се конкурираха с концерт на Анелия на градския площад (на бирфеста хахаха). Но на две сцени.

И както традицията повелява – хората се казваха “Няма такава група…”

Share

На сцената

Posted in BaSSeiN, музика on September 18th, 2007 by arhivatora
И това вече е за всички приятели и фенове на групата, всички които стискаха палци, всички които се обадиха да пожелаят късмет и успех, всички които се обадиха да попитат как е минало, както и за тези, които казаха, че са търсили BaSSeiN в нета.
Росен Найденов – китара, Гого Костурков – хлавир, Ивчо на барабани и Пеци Басооооо, скромен вокал – Явор Шонев…
[edit] …съм пропуснал най-важното за тези, които не са били по-рано наоколо…
Та на миналогодишния фест BaSSeiN спечелиха наградите за най-добра група, най-добра песен, най-добър бас, най-добър клавир, а ведно с тях и правото на самостоятелен галаконцерт тази година. Ивчо беше казал в едно интервю по телевизията “Отидохме да си сверим часовниците с другите групи, а то какво – те си го свериха с нас…”

(аудио, фото и видео – от фен номер едно завинаги, Боян Пищиков – архиватора)
Share

С Басейн на море

Posted in BaSSeiN, photography \фотография, експедиции, музика, фотография \photography on September 18th, 2007 by arhivatora
… няма да ви лъжа, това заглавие е готово от миналата година и чака публикуване от момента, в който ми се наложи да слушам за пръв път концерт на BaSSeiN по телефона (благодаря ти, Йотов, и за звука и за снимките!)
Но тва беше лани.
А сега – лелемале, да влезна за пет минути у тоо нет, и сите ебаа та ми са нафрълиа баце! Ама ко станА, ама кой свирИ, ама наще откинаа ли им топките, ма сички ли беа, а добре ли беше звукъ, ма те верно ли са свирили на гала-концерта, они ората кефеа ли са, снимА ли ги барем?Дааааа беееее, дааааааааа, всички бяха, свириха на гала-концерта, строшиха главите на присъстващите, звукът беше перфектен, хората се скъсаха да ръкопляскат, всичко съм снимал, има и звук, и картина, Спокооооойно, аз съм, бил съм, снимал съм!
На, яжте…


Гого,Росен, Явор и скромното Житак чекат влако на гарата…

Несебър – първа среща с плакатите на феста. Никъде не пишеше BaSSeiN, ама т`ва не беше важно – то се оказа, че хората си знаят. Еееей, Житак, стигнааме у тоо Несебър, край брега на морееетоооо се нооосяааат дивашки викоОоОовеЕеееЕеее… Копеле кво станА…
Групата чака за саундчек. Озвучителя не разбра защо групата я няма в списъка – човека беше готин, но и му бееше писнАло на онаа работа от музиканти; трябваше три пъти да му се каже, че това са победителите от миналата година… Тук е момента да споделя, че публиката на саундчека (предимно фотовидеооператори като мен и групита) ръкопляска само на BaSSeiN… беше добро начало.
… да довършим списъка с парчетата…
BaSSeiN е група, на която й е трудно да намали броя на песните си за изпълнение наживо, защото всичките са прекрасни, и винаги се заражда спор за Кое да отпадне и кое – не. Още по-трудно е да дадеш мнение отстрани: аз със сигурност не мога да преценя коя прекрасност да отпадне за сметка на друга.

Подсмърк. Аз си искам “3 в Полунощ”.

Share

Несебърски поп-рок фест 2007

Posted in BaSSeiN, photography \фотография, експедиции, музика, фотография \photography on September 18th, 2007 by arhivatora
… няколко снимки в резюме на фестивала:
На първо място завинаги – Невена, приятелка на компанията.
От една година насам слушам за това Мале ка пее таа жена бацееее, колко е красива, добра, и прочие суперлативи… Е, да, верни са. Първото, което направих като се запознах с нея е да й кажа, че всичко, което съм слушал за нея е повече от очевидно вярно.
Невена е любимка на групата. (и на мен де!) А как танцува и се движи….
Ех, френската гимназия произвежда много, много добри кадри, а и Ямбол е известен с красивите си жени…
Долу – местна банда с две прояви, представена на тази снимка с вокалистките си.
Хей, здрасти, момичета :D
Аз вече си казах мнението… Тези бяха много слънчеви създания, които се справиха страхотно – пожалавам ви успехи! Легендата на Несебърския рок… Поляка… Вкарвал, викат, значки по времето на Тато… аплодесминти моля… Е, риспект към легендите – винаги, че как, то и аз съм си купувал значки навремето.
Надолу – рок до дупка; съжалявам, че не помня всички групи. Но най ми харйеса поздрава от Русйенската група – много поздрави на гулйамото морйе, от голйамата рйека… В общи линии жиците доминираха, а някои хора не успяха да скрият почудата си, когато след растафара който свири Коян, и метълистите фенстващи на Сепултура, се появиха джазроците от Враца…… а най-брутални за мен бяха клонингите на Кристина Агилера и Марая Кери; на тях спря да им е кеф да пеят на десетата секунда, щот публиката неприкрито се смееше… на ботушките и на прашките и на русите гриви…
… което ме отпраща малко офф-топик: Нагледах се на чужденки в Несебър. И не мога да разбера (избягвам общия корен, обаче) как всички женки там бяха нелицеприятни и антисексапилни, обсипани в бенки и ракови образувания, сбръчкани, целулитени… Хорица, дори и осмяните от мен на горния ред американски клонинги всъщност бяха страхотни! Имаше един автобус, в който пътувах, пълен с германки, англичанки, французойки и прочие… и на една спирка влиза българска жена, трийсетина годишна, напълно нормална, земна, негримирана, без впечатляващи дрехи, ЖЕНА, на която не бих обърнал внимание на улицата… На фона на чужденките в автобуса бе толкова неизмеримо красива, че и аз, както всички мъже, се обърнах след нея.
Въздъх! Красотата на българката не е мит, хора, шибана реалност е, и се радвам, че мога да й се наслаждавам ежедневно и навсякъде! Ето, вижте пак първата снимка на Невена, типично българско момиче от провинцията… Ееее, колко красота има по този свят, Моканино!
Share

Три несебърски панорами

Posted in BaSSeiN, photography \фотография, експедиции, фотография \photography on September 18th, 2007 by arhivatora
Гледка от квартирата – средата на сутринта.
Същото, но при успокоителния залез.
Другата страна – вътрешните дворове на Стария град малко след изгрева.

__________
Nessebar – photos from a hotel we were staying: the bay, after sunrise, mid-sunset, and the other side – the Old town.

Share

Експедиция Несебър

Posted in BaSSeiN, експедиции on September 17th, 2007 by arhivatora
(кратък пътепис от Архиватора, подобаващо подправен с автентичен език; това ще е от ония дългите постове, подходящи за удобен стол, биричка или пуканки)
Долу БДЖ!
За бога, вземете брадвите и съборете стълбовете, запалете локомотивите, превърнете вагоните в пана за графити, а релсите нарежете и дайте на братята роми!! Унищожете всичко, а нека след столетие дойдат японците, македонците, или най-добре китайците, и да построят всичко наново, от нулата!
И в двете посоки, по ~9 часа, пътувах в купета, на които не се затваряха нито прозорците, нито вратите, стъклата бяха оповръщаномръсни, а тоалетните воняха с оная автентична смрад, която подсказна за сранье от препиванье и болести от е***е.
…а аз нали съм мъж, как да ви кажа, и също я имам мъжката фантазия, в която се запознавам с бахти мацката от съседното купе, и след разговор само с очи да отидем в тоалетната, където подпомогнати от движението на влака да се оющим кат дрътио козел и младата върбъ. След този трип вече не мога да си помисля за каквото и да е преживяване в бедеже, свързано с полови органи; там даже за едната пикня с нежелание го извадих, мамка му!
Качвам това видео по изрично желание на компанията – режисьор: г-н Дейвид Линч.
Крайбрежостроежие
…поста започна с многое множество псувни, свързани с пожелание за осиранье на чаршафеца от смръдливи циганоре; единствената причина да ги посъкратя е, че ще ми отнеме доста време да ги изпиша… а друго си е да го избрецаш на ветъро…

Кхъ-кхъм.
ЕЕеееееййййй!!!!!! Строежитеееее! Бел ден да не видите еееей!
От хоризонт до хоризонт и на километри навътре всичко е едни еднотипни, високи скучни сгради… И са толкова много, че и цял братски китайски народ немож ги напълни… А толкоз високи, че бракята талебане да са бръкът и да са блъскат у них по пътьо към Щатете!!
Маааалиииии, осрали са се, хораааааа!
Тук спирам, оглеждам залива по заник-слънце, дишам дъблоко и броя до десет.

(Несебър, по залез слънце)
Взимам вълшебната гума от Фотошопа и изтривам тези ракови образувания от погледа си…И потъвам в онези проторомантични, поизбледняващи – и уви – невъзвратими спомени от детството…

… когато лагерувахме в бунгала, отдалечени на петнайсетина минути от брега, но достатъчно близо за да чуваш прибоя нощем…

… и за да стигнеш до плажа, трябваше да биеш път през едни празни, чисти и зелеееени ливади…
… и семействата, преди непознати, вечер се събираха да вечерят заедно; бащи и бащи си говореха полукодирано за глупости като Положението в Германия, или си разказваха вицове на руски; а групи майки щъкаха насам-натам да си бъбрят за… знам ли, бански и някакви подобни…
… а децата с ей-такива очи гледат стария художник-карикатурист, който седи по-встрани и дялка пръчка до огъня, на който цвърчат кюфтета ( или миди и риба, уловени от него до скалите); а аз имам едно надуваемо коте, което чичкото надраска и набързо превърна от сладък кот в страшен морский лев, ведно с превръзката на окото, кривия ятаган и пищова на кръста… и все още го пазя това коте, старо, смачкано и пожълтяло като спомените ми…
… а малката Мая от съседното бунгало, с която си играех и с любопитство надзъртах към странните неща, които растат под блузката й сега е една мацка, ум да ти зайде…

(Несебър, Стария Град)

А сега… седя на брега върху бетонен блок и гледам как някакво рибЕ, живеещо между разкиснатите автомобилни гуми по дъното, се опитва да изяде плуващата по мръсната вода пластмасова чашка от кафе; а два гларуса ли са, чайки ли са, си оспорват собствеността на една кофа за стъклени отпадъци… А някакъв чичо повтаря по мегафона за хикснайсти път “Диър гестс, шип из гоуинг ту Голденбич, либегестен, айн бла бла прогулка Золотни”; а аз едва ли не със сълзи на очите си казвам – не е шип, а шит, и вече е и в Златни, и в Несебър, навсякъдееее … а по-надолу двойка черни котета си играят върху развалини на древна крепостна стена – т`ва добре, но върху и тези “Спасителни разкопки” ще се строи хотел…

Убиха ми романтиката, педерастите, техната макя смръдела…
Сега де ще заведа моите деца? В Турция?
Или на шестия етаж на жълтия Принсес Палас, вляво от червения Роял Палас, срещу синия Кингс Палас?
Дано, дано измрете сами в хотелите си, дано!

Свобода за Иракли!

Виждате ли камбанарията? Точно до нея ни беше квартирата; в първия момент, в който чух звънА на камбаните, си помислих, че е пожарната тревога; а Гого вика “Баце ша е**`а стАна и на тоо поп ша му зАвра шамара у мундзата…!” Карай, така и така не се наспахме… ние за свиренье, пиенеье и е***ье беаме отИшле….Морен Жоро се мале връщаше, у Несебър мале влааше…Отпред – автентично. Ако се вгледаш, обаче – всичко е съшито с бели конци.

Гого на църквата с/у Амфитеатъра, с интересното име… как беше, свети Намсикой Несвещени? Забравих, съжалявам, припомнете ми

__________

Photos from Nessebar, Black Sea coast. Once it used to be beautiful.

Share