Нули и осмици

Posted in писмена on August 8th, 2008 by arhivatora

Гледам откриването на Олимпиадата с многото осмици, и си мисля:
добре дошли в настоящето… то е дигитално, пренаселено – предимно с китайци – обвито в смог, и навсякъде има камери и униформени Братя.
И освен това е на живо по Канал Едно…

Share

24!

Posted in arhivatora, драсканици, емоционална нестабилност, изкуство, писмена on May 24th, 2008 by arhivatora
днеска съм висококофеинов
чини ми се като да има странни постове по други блогове по-късно
да се готви е тоя, че баш като за него съм
честит ви празник, ха сега пробвайте да се сетите с коя тениска съм и кво пише на нея
на ви нещо старо, но непубликувано
ако се сетите как е направено, печелите награда
салата българка и една рикия с автора, ако го намерите кой е
на ви и нещо старо и публикувано, да си го спомните и да си го четете

Ставам, пия кафе, отивам в офиса, пускам компютъра, конектвам се към интернет, логвам се в мейлбокса, делвам спама и бълка, реорганизирам уебсайта на фирмата, едитвам някой и друг фотос, ъплоудвам новите версии, блогвам, пиша мейли, чатя, принтя документи, ъпдейтвам логове и бакъпи, браузя по сайтове и форуми, даунлоудвам файлове от всякакъв формат, клипвам по мобилни телефони, че и есемеси сендвам, сърчвам торенти, комуникирам с разни юзъри, програмисти, журналисти, травълъри, промоутъри, блогъри, или недай си боже с мениджърите, те все ми намират бъгове в дизайните, спирам за кофибрейк и дюнер или пица, а за да не се депресирам от стреса слушам емпетройки от сидито, зяпам монитора по цял ден и нощ, ако изляза с френдовете пийвам бира я в репетиционната, я в някой клуб с диджей, вкъщи гледам филми през уикенда, ако тръгне авито с тия кодеци, а машината ми е за ъпгрейд и без това, щото вентилатора на процесора е дал фира, зареждам батериите на джиесема, камерата и фотоапарата, гледам телевизия докато заспя и сънувам.
Усукани врачански планини, липови гори, отрупани с билета ливади, речни долини, пътешествия, мъдрости, чудеса, прекрасности, мед с орехи, сметана с плодове, съкровища под букови корени, силистренски равнини с жълт кантарион и бял равнец, котки и други животни, красиви жени и добри приятели… … …

И още нещо, честит първи рожден ден!
и честити десет години от бала
и честити десет години на театралната трупа
изобщо, дръж се земьо, че съм жъден
гле са ко стаа
Share

Мистър Мрънк и Мъртвите Живи (2.01)

Posted in arhivatora, емоционална нестабилност, писмена on April 6th, 2008 by arhivatora

Нов епизод на Мистър Мрънк – на идиотския НЕблог на Mindbolt.

Share

Тя и майка ти така казА вчера…

Posted in arhivatora, писмена on March 27th, 2008 by arhivatora

архиватора беше тук и постна на чужд блог.

Share

Патриотизъм

Posted in arhivatora, писмена on February 29th, 2008 by arhivatora
Емин Бей зададе въпроса, а аз отговора :D
За Патриотизма (текст с повторения)
Противоречиво нещо е патриотизмът. Но добре ме питаш – компетентен съм, тъй като цял живот съм бил патриот.
Когато бях ееей такъв мъник, патриотизъм беше да маршируваш в името на своята и братската страна на първомайската манифестация, като единствената ти защита от чернобилската радиация е лентата “Отличник”. Това беше вид Международен патриотизъм. Даже над-национален такъв.
Тогава ме отказаха от него, като ми обясниха, че тая родина и оная родина са две различни родини.
После, като отраснах и станах тинейджър, бях друг вид патриот – такъв, с бръсната глава. Пиенето на бира и трошенето на трабанти беше неделима част от свещеното му дело. Та се отказах. Щото като повтаряш като мантра имената на отдавна загинали патриоти, чиито дела нито ти, нито който и да е е виждал на живо, не те прави сам по себе си патриот.
Това беше някакъв вид Романтичен патриотизъм. Като за филмите, които никога няма да направим.
Сега съм Местен патриот. Тоест, седя в малкия си, уж-обречен град, и кротко затягам болтчена и гайки, за да помогна за развитието му с каквото мога – со кротце и со благо. Като всички от рода си преди мен. Не мисля да се отказвам, понеже да мия чинии в Италия патриотизъм не е.
Агресивен патриотизъм щеше да е, ако бях насинил тлъстия гъз на американката, която каза, че сме малка и незначителна държавица, щот сме имали само трима президенти.
Горд патриотизъм беше, когато една англичанка ме накара да й обясня какъв е паметника до Парламента.
Това, казах й, е во памят на смелите летци, които през Втората световна война са…
Го райт ъхед, каза тя, иксплейн.
Гордо си мълчах. Не ми се обясняваше как моите шепа патриоти с раздрънканите си изтребители отчаяно са защитавали столицата от нейните патриоти, които са се разходили през половината континент в бомбардировачите си; и за да не се връщат с пълен товар, са изсипали каквото е останало над моята малка, незабележима, безинтересна и беззащитна Враца. А нас дори ни няма в учебника по история.
Да си обречен и да се биеш със зъби и нокти до последния човек, това е Патриотизъм.
Като на Шипка, баце. С камънье и дръвье.Това е Отчаян, Жизненоважен патриотизъм.
Гневен патриотизъм е вътрешния пламък в очите на чичо ми, който живее едва километър оттатък границата с Македония, когато негов съселянин му казва, как по времето на Оная Македоня хан Омуртаг е ял печени картофи.
Едновременно близки и далечни от това са сълзите в очите на деветдесетгодишният дедо Либен от сръбските покрайнини, когато непознати хора от българската делегация донасят у негово село детски книжки на български език. Клет…
Гъзоблизането на външната ни политика най-вероятно също е патриотизъм.
Наведена главица сабя не я сече, нали знаете?

(а междупланетен патриотизъм би било ако заедно бойкотираме стоките, произведени на Марс, щото марсианците са педерасти!!)

Патриотизъм е герба на шапката ми, да пишеш на кирилица, да си бил на Мадара, да си се върнал, да гласуваш, да знаеш песните на пра-пра-пра-баба си.

Патриотизъм е да пиша тези редове…

Share

Очаквайте

Posted in писмена on February 17th, 2008 by arhivatora
Като гледам как вървят нещата, скоро може да очаквате втори сезон на мистър Мрънк.
Първите епизоди вече са със запазени имена – “Мистър Мрънк става мързелив”, “Мистър Мрънк goes primetime” и “Мистър Мрънк и последната блондинка”.
Към днешна дата първи сезон се преиздава в Идиотският блог на Mindbolt.
Share

Бла-бла за Калина момА

Posted in photography \фотография, писмена, фолклор, фотография \photography on January 24th, 2008 by arhivatora
Преди ден, два, седмица, или пък месец – историята не помни незначителни подробности – една жена, слънчева-бабка-поетеса-симпатяга беше дошла на гости в едно от предаванията по телевизията. Аз, както и на всеки истински българин, като пея като пия; та ще да е бил или празник някакъв (че той един ли беше), или пък някой от тези, напрегнатите дни, в които в седем и трийсет вече мога да мисля само за това как да сляза до бара за две екс-бири…
Качвах се по стълбите в добро настроение и трртракатата трака трака траката провлачайки глас -
“…земах си лебааааа и сигаритьееЕЕеЕЕе
а парите ше ти дааам от семейнитьЕеЕЕЕее…”
Много съм добър да знаете – та на последния етаж срещам въпросната мъъъничка бабка, с голяма синя шапка и огромни цайси (а може и да не е било така; но това е стереотипът, останал след нея).
Тя не знаеше, че режисьорът на пулт тази вечер съм аз и че на сърцето вече ми е леко; изгледа ме колкото учудено, толкова и продължително, и каза:
- Това момче може да пее!
Усмивка. Щом ми го казват толкоча често, че да е верно :D
На снимката – малки момичета от Тишевица посрещат с цвекье шарено гостите за 100-годишнината на читаличето, под погледа на бабата с хляба и меда.
Много обичам да си пея фолклор. Най-вече като мия чиниите. И като качвам стълбища – от Ивчо Барабаниста съм адаптирал навика да потропвам по джобовете си, докато катеря или слизам – ведно с тежките ми, шумни обувки и монетките в задния джоб песните сами се нареждат :)
Ето ви една моя любима:
“Назад, назад, моме Калино” е безспорно една от най-известните български песни. Всеки я знае; уви, всеки я знае в някакъв уникален за него вариант, така че когато я пеят десетина човека в пиянски хор винаги се получава риба мрена, прелитаща като сокол пиле над юбава жена у горътъ :D
Карай, важното е да има китара и тарамбука и да не се спира веселото…
Ето ви един текст, сравнително непознат, който се пее върху същата мелодия.
(текста – разбира се – варира в зависимост от региона в който се намирате)
“…Кажи ми кажи, моме Калино, що ти се яде
Мене ми се яде печена погача, йоще непромазана
(горния ред има поне пет варианта)
Кажи ми кажи, моме Калино, що ти се яде
Мене ми се яде печена кокошка, йоще непроносила
Кажи ми кажи, моме Калино, що ти се пие
Мене ми се пие тригодишно вино, йоще непроточено
Ой като `зема дренова тояга, йоще неокастрена
Три пъти ке бия, йедин път ке броа,
Та да видиш що ти се яде
Три пъти ке бия, йедин път ке броа, Та да видиш що ти се пие…”

Мислите ли, че липсва куплета “Що ти се ебе”? :D lol Щото аз сериозно така си мисля, но следвайки общия тон на песента, ще да избием на педофилия rofl
Share

Айде и мене некой да ме пита нещо!

Posted in arhivatora, писмена on January 11th, 2008 by arhivatora

Осъмнах (по-скоро замръкнах) на блога на Емин Бей.
http://www.eminbei.com/2008/01/blog-post_7522.html
Ари наздраве, фърлете по едно очо на личнио ми животец…

Share

Ивановден

Posted in arhivatora, писмена on January 7th, 2008 by arhivatora
Дали съм влюбен отново, или Властелинът на пръстените има лиричен ефект върху мен, но току-що ми хрумна стихче, с което да поздравя приятели и непознати, именници на днешния ден:
Иван, Ивана, Иванка, Ивайло, Калоян, Йото, Йоана, Йоанка, Жана, Ваньо, Ваня, Ян, Яна, Йован, Йована!
Силен огън във камина жежка!
Прясна мръвка, мека пита!
Руйно вино и ракия тежка!
И тъга за тебе да не пита!
Отърви се от несгоди, нека любовта те води!
Живот и здраве!
Забелязал съм, че 1/4 от българите праззнуват на Ивановден, 1/4 на Гергьовден, 1/4 на Цветница,
а другите се разпределяме в останалата част от годината.
Обикновено в нощта на Богоявление срещу Ивановден се събираме по 15-тина именници.
Днес бяхме трима – маняна ел мундо.
Share

Разни

Posted in arhivatora, Враца, емоционална нестабилност, писмена, Що каа Икцо от нонстопа... on January 5th, 2008 by arhivatora

Купчинка случайности, записани в телефона ми…
Някои от тях накараха хора от компанията да вдигнат вежда…

“Ако Враца е последна дестинация, то ти си последна инстанция” (само Доктора може да каже такова нещо, но авторството е оспорвано. Във всеки случай – мерси много)

- Ако некой сака да шмръка кока, да позине -> тоест с тази реплика съм поканил колегите да си сипят Кока-Кола lol :D

“…Къв екстремен спорт бе момче, язе като са воза у колата оно си и екстремен спорт… то теа наште несъществуващи улици…”

“Костадин, който живее във избата” (много приляга на снимката на Пепи в избата, хъхъ)

- Ш, уйно, дека си пошел с тоо камуфлаж?
- За влъци баце.

- Днеска първия, който дойде у нас на гости (на Игнажден – бел. арх.) беше приятеля ми.
- Имаше ли е***ье?
- Е па имаше.
- Те така ще ти върви цяла година!
- Златни ти Уста, Бояне!!

“trebva da ima explore u zadnia dvor”

- Ако започна, ще трябва да продължа, затова още от сега ще спра. (при мен всичко е история с предистория и поука :D )

И накрая двата ми тематични подписа във форума:
“Що каа чичо Вейдо – Я, каа, файндвам твоо лак ъф фейт, вика, дистърбинг, баце.”
и
“Що каа укьо Йодко – Фийлваш ли, вика, на дарксайда пауъра, баце?”

Айде поздрави на всички, утре ми е имен ден – ялате повечко, ама що каа Ицко от нонстопа, я моо и да сакам, ма немоо нарАна и напоя сите свинье по тоо голем свет…

Share