tumblr visit counter

Напусна ни Никола Дойнов

18-10-2006:

Чичо Дойнов - а напоследък, съвсем разбираемо - дядо Дойнов - е един от най-ранните ми детски спомени. Преди много години в Етнографския комплекс продължаваше да съществува само една работилница – на стария майстор копанар. Чичо Дойнов седеше там, до печката в средата на малкото стайче, покрит със стърготини, сред обожаваната от мен миризма на прясна дървесина, сложил зад ухо молив, винаги дялкащ с разни странни инструменти поредното парче дърво, което след време се оказваше лъжица, копанка или някакъв подобен традиционен инструмент. Докато Големите седяха на трикраки столчета около малката кръгла масичка на греяна ракийка, аз разглеждах висящите по стените (и вече до болка познати) грамоти, мъдрости, поговорки и бисери...

 

Трудно е да се опише дори и на близки хора за чувствата ми в момента, камо ли пък на случайно попаднали тук хора. Кончината на Чичо Кольо далеч не е неочаквана, но аз допоследно се надявах да се възстанови и стария майстор отново да заеме мястото си в малката работилничка.

 

Уви, няма го вече. Мястото му е заето от друг.

Сега, докато сълзите ми капят по клавиатурата знам, че няма да занеса цветя в църквата, а ще ги оставя там, до длетата и моливите.

 

Съвсем в скоби, Никола Дойнов е автор на няколко книги, директор на Врачанския Исторически Музей и почетен гражданин на Враца.

< НАЗАД

НАЧАЛО

(-A-)

WWW.ARHIVATORA.COM

НАПРЕД >