tumblr visit counter

Уикенда Накратко 2

17-04-2006:

Първи рунд: Плакалница.

Шест смели велосипедиста се събраха на Вратцата (където успяхме да похвърляме тарейра... също така аз се качих нависоко - снимката горе), след което потеглихме по дългия и криволечещ път към мините, или по-скоро бившите - скоро от тях няма да остане и следа... Плакалница е надалеч и нависоко - гледката оттам е такава (това в дъното е Згориград). Самата Плакалница се нарича така заради плачещите скали - водата се просмуква през камъните, всеки от които е нацепен по различен начин. Спускането оттам е прекрасно - разбира се ако успееш да се предпазиш от селски шофьори в насрещното, вода на пътя, страхливи кози, страничен вятър и опасни урви... Финиширахме при О_o, където се поздравихме за добрия ден за по биричка... Мога да се похваля с няколко приятни снимки от този ден - можете да ги видите на Фото-форума. Освен това има нова панорама.

Втори рунд: Хижата.

Започнах трипа с пилешка супа и биричка @ Метър Бира. Изчистих Гризлито до блясък пред пренебрежителните погледи на местните, след което продължих към хижата (тук-скоба. Хижата е почти готова - сега слагат покрива. Простете ми, не я снимах). Горд, запъхтян и потен се качих до Първа скала, откъдето се спуснах по пътеката (оная с острите камъни) но не можах да взема един завой и паднах; спуснах се до Втори мост, където пък се подхлъзнах на калта и си изкълчих пръст; после - до Форсейкъна (който аз упорита наричам Путката - малка пещера по пътя към Вратцата; имам няколко много любопитни истории за това място); По пътя реших, че ще е по-мъдро и оригинално да карам вътре в канала, вместо по ръба му, което си е мааалко опасно... После няколко пъти се качвах по хълмовете и се спусках.

Прекрасно чувство! Само ако си носех каската и наколенките... щеше да е прекрасно. Равносметката - повреден обтегач, спукана гума, издрани крайници, изкълчен пръст и огромна усмивка.

Честити Лазаровден и Цветница :-)

< НАЗАД

НАЧАЛО

(-A-)

СЪДЪРЖАНИЕ

НАПРЕД >