Когато ми е тъжно, клето,
нещастно и в общи линии смотано, обикновено сядам в един
ъгъл и идвам ето тук. Успявам да се скрия в това
нелогично-футуристично място. Не се стряскайте, ако не се
ориентирате в пространството и логиката... Не е нужно. Тозз
комикс се роди когато почина Танков; някой ден може и да го
довърша...
