html hit counter

Манастира Св. Иван Пусти, епизод 1

Първо, знам много за манастира, историята му и всичко около него. Историята е дълга и ще я съкратя, за да не ви затрупам с ненужна информация, но все пак повече от половината читатели на блога пожелаха още за Манастира.

 

   Та накратко: светилище върху светилище и така няколко хиляди години и няколко култури. Това е вълшебно място и аз съм обвързан с него от дете, и пътешествията до него винаги са страхотни. Ако решите да го посетите обаче, непременно се обадете. Там ви трябва водач.

  

Пътя, който води до манастира е отбелязан с табели. Намира се отляво на пътя Враца - Вършец, северния склон на Балкана. Сгушен между скалите и в изцяло естествен камуфлаж, СИП (за по-кратко) е абсолютно незабележим, както можете да се уверите по-горе. Манастира е обграден от естествени скални образувания, които сериозно ограничават достъпа до него. Но това не е всичко! От двете страни на манастира има крепости, които му осигуряват допълнителна защита.

  

   Това, което виждате на снимките, не е манастира. Изненадахте ли се? Това е църквата към него. Самият манастир е... готови ли сте? Скален!

Представлява голяма пещера с естествена форма на раковина (да, и акустиката е впечатляваща, сам я пробвах с един Делю Хайдутин), а в единия ъгъл има естествен амвон, олтар и сцена (на снимката - местен църковен хор в песен за празника на манастира, 28-29 август 2006).

А, да. Скалните икони. Три, (тук и тук) едната от които доста голяма: "Пет сцени от живота на св. Никола", ок. 1511-та, ако не греша.

Надупчени от куршуми, унищожени и изгубени.

 

   Чешмата в двора на църквата (известна в областта) се захранва с вода от извор в пещерата; по-широк и дълбок отколкото да легнеш и да се потопиш, в него могат да се видят задължителните монети, но и... тритони! Да! Аз лично виждам тритони в естествена среда за първи път. Тези екземпляри са съвсем малки - не по-големи от половин палец.

За водата, разбира се, се твърди, че е лечебна (има няколко легенди по темата).

 

   Любопитен факт: СИП се води Бистрешки манастир, разположен до село Бистрец, извор Бистрец. Извора носи името си поради факта, че водата от него не помътнява, дори и при сериозните бури, с които е известен този район (Балкана е част от Пътя на Гръмотевиците, но за това - следващия епизод).

От другата страна на билото пък е Мътнишкия манастир, който от своя страна се намира до друга пещера и извора Мътница, който е известен с... точно така, винаги мътната си вода! Ко ш'каете, а?

28-02-2006: Към и около манастира

< НАЗАД

НАЧАЛО

(-A-)

СЪДЪРЖАНИЕ

НАПРЕД >