Току-що открих нещо невероятно… за мен поне…
Мелодията от този много стар и мноооого култов епизод на Супафлай е звука на шапка “игрален филм”, която въртяхме съвсем доскоро по ТВ ВР.
Ченето ми увисна… Ех, ако знаех, щях да започвам всяка емисия с БОНЗАААЙ!
Днес ще се изшегувам с ефира. В новината за контрабанда на цигари има кадри с пушачи; единият от тях съм аз. И тъй като вече не пуша, тези кадри са съвсем неактуални 
Мисля да да сложа надпис “Архив” точно на тях ;] Ще ме познаете по тениската с надпис BG и табакерата.
EDIT: ето кадъра, за бързите и любопитните:
Това не ми е първия път, Емо, да знаеш…
Star Wars Gangsta Rap: Chronicles
Най-доброто досега.
Можете да го видите и в ефира на ТВ Враца.
Чувам, че се е взривило нещо из оръжейната фабрика в Горни Лом. По този случай ви предлагам да хвърлите поглед на моите фоторепортажи за Горни Лом и църквата на селото от лятото на 2009-та, красивите снимки на баща ми от експедицията му до близкия връх Миджур, и няколко мои снимки от пътя до тези места.
а някога за блокада на границата българите са влизали с огън и меч не до Солун, ами и до Цариград!
Отново… Спираме колата, излизаме и се потопяваме в безсмъртното
Тряс!
Тряс!
Трястрястряс!!!
Някои кратки забележки – неща, които трябва да кажа, достатъчно кратки, за да ги прочетат забързаните и заети хора от нашето ежедневие…:
Все по-малко българските кукери приличат на кукери, и все повече чуждите кукери са по-хубави от нашите.
Китайците, на които толкова се радвахме, бяха най-безинтересни от всички. А и беше смешно обяснението, че танц със саби е ритуал за благоденствие.
Хърватите бяха високи по два метра всеки, и освен, че бяха мъртвопияни, бяха най-страховити. Засилваха се и се блъскаха един в друг, вдигайки страшен шум. Те ми бха любимите тази година. Раменете ми бяха на нивото на пъпа на единия. Брррр!!
Зайчета, сърчица, кокичета и детелинки доминират сред перушинестите маски; в тези композиции – въпреки, че са красиви, сложни и прекрасни – няма нищо, ама нищо кукерско.
Мноооооооого мъже се радват да се преоблекат като проститутки. Ама много.
Кутиите, в които продават казанлъшките понички, са начина да поддържаш традициите живи. Браво на човека, дал идеята.
Още повече жени, и още повече деца. Това е прекрасно. Но води до изкривяване на нещата и довежда до кукерски маски на зайчета, пеперудки и калинки. Което прави фестивала не кукерфест, а празник на маскарадните игри. Което е друго.
Черните хора без лица бяха най-реално страшното нещо, което видях, и за секунда наистина ми стегна сърцето. Нещото, обаче, което бих могъл да срещна в кошмарите си, е двуметровият розов заек, който сваляше главата си.
Имаше кукер Бойко Борисов. Има шанс за политическата сатира в България. Имаше златни обувки и гардове, които спираха репортерите. Браво.
Българите, словенците и хърватите си риличат, и си личи. Странно е, че с македонските кукери не си приличахме толкова, колкото с тях. То не е толкова странно, колкото смешно, де…
Имаше едни, дето бяха чували и виждали кукери… някога… бяха облечени с черги и дрънчаха по стари продънени тенджери. Милите.
Живите животни бяха само няколко магарета и едно куче. Гамата на препарираните беше… обширна.
Някои постановки бяха откровено извратени. Рийли дистърбинг пийпъл… Но предполагам на всички им се полага поне по един ден свобода на лудостта…
Останалите 100 снимки от тазгодишният репортаж са тук.
Не пропускайте архивите с красивите снимки от СУРВА фест 2009 ТУК.
Отдавна исках да ида до това място – едно от любимите ми в района на Враца – през зимата, да го наснимам. И понеже сега тренирам да шофирам в снежни условия, иии понеже какво друго мога да правя в петък сутринта, освен да пробвам дали мога да затъна в канавките из полетата след пресен снеговалеж и поледица… Така де, на Голфтройката снегорин не му требе… та се занесохме…
Освен нашите, там имаше следи само от животни; беше интересно, защото следвахме един заек по старите коловози, и стигнахме до място, на което беше търчал напосоки, а след това беше пребягал полето с подскоци, борейки се за живота си от някое грабливо пиле…. Срещнахме и едно от пилетата, стискащо в ноктите си катерица…
Страхотно чувство е, да знаеш, че няма нито един човек наоколо (тъй като през лятото това е невъзможно), и красотите на Божия Мост са само за теб!
Та ето резултата от днешното фотосафари – приятно гледане:
Божият Мост през други сезони можете да видите тук: [01] [02] [03]
… а ако искате още, то попитайте за Божия Мост в търсачката на блога ми във ваше дясно >>>
Зима като зима… Ето ви няколко гледки от района около Враца през януари.
Много ме радват гледки като кратките пътеки, познати най-вече на децата вътре в кварталите, които пресичат иначе забранени територии – като пътя за Турските гробища, който в единия си край е отворен само отгоре, а в другия – само отдолу 
Започваме с гробницата на послушните полицейски лади, заспали вечен сън в задния двор на пожарната…
Не пропускайте и това.
ДГБ ви кани на събитие…
Постарах се да го нарисувам хубаво Харесва ли ви?
